Ново изследване на Европейския парламент относно изкуствения интелект в агро-хранителния сектор е темата на 301 брой на рубриката „Агроиновации“, която Agri.bg реализира със съдействието на Институт за агростратегии и иновации.

Службата за научни изследвания на Европейския парламент публикува нова проучване, в което се изследва как сензорите и събирането на данни в секторите на хранително-вкусовата промишленост водят до по-добро управление и вземане на решения в растениевъдството и животновъдството.

Гласувайте: Как се справяте с кризата при реализацията на мляко?

Наред с това се изследва и отключването на потенциала и силата на изкуствения интелект в хранително-вкусовия сектор, както и нарастващия интерес към използването на изкуствен интелект (AI) за извличане на прозрения от тези данни и овластяване на процесите на вземане на решения. Как автоматичните системи за управление, роботиката, AI алгоритмите и моделите повишават производителността и облекчават трудоемките задачи са също част от въпросите, на които се търсят отговори в проучването. Както при всеки технологичен напредък се обръща внимание на етичните съображения, рисковете и социалните последици.

Дейностите по цялата агро-хранителна верига за доставяне на висококачествена храна или други продукти при условия на устойчиво производство включват много сложни процеси с много променливи. Тези променливи могат да имат сложни взаимодействия, някои от които са извън контрола на производителите или други участници във веригата на доставки. Прецизното земеделие в полските култури или животновъдството и силно автоматизираното оранжерийно производство са неразривно свързани с непрекъснатото използване на технология за водене на записи и сензори за растежа на растенията, развитието на короната и поведението на животните. В резултат на това всеки ден във ферма или в съоръжение за преработка на храни се събират хиляди точки от данни. Изкуственият интелект (AI) може да бъде мощен инструмент за подпомагане на организациите да се справят с тази нарастваща сложност в съвременното селско стопанство. 

Интензивното събиране на данни проправя пътя за производителите и всички други участници във веригата на доставки да възприемат изкуствения интелект като практика, управлявана от данни, за да получат повече прозрения и в крайна сметка да контролират по-добре процесите, които влияят върху доходите на производителите. Събирането на данни се извършва ръчно от фермерите или се разчита на оборудване, което е важна част от интелигентното земеделие. Въпреки че инсталираните сензори доставят количества данни в реално време, собствеността върху данните и използването на получените модели трябва да бъдат изяснени. В оранжерийното производство и животновъдството, отделни растения или животни, вътрешните климатични условия и техните зададени стойности се наблюдават почти непрекъснато и се записват с много местни подробности.

Това трябва да доведе до по-ефективно производство и да подобри благосъстоянието на работниците и хуманното отношение към животните. В открити полета, защитено отглеждане и навеси за животни, машините могат да изпълняват управленски решения, взети от фермер, въз основа на изкуствения интелект съвет или единствено чрез електронно управление, базирано на AI. Той също така е важен инструмент за автоматизацията и роботиката, който може да облекчи работниците от тежката работа. Потенциалните рискове обаче трябва да бъдат разгледани и новите технологии изискват подходящо тестване в експериментални настройки в т.н. цифрови пясъчници и съоръжения за тестване и експериментиране, за да се гарантира, че са безопасни и сигурни срещу случайни повреди, непредвидени последствия и кибератаки. 

Алгоритмите за изкуствен интелект правят възможно анализирането и търсенето на взаимодействия в тези големи количества от данни, произтичащи от много сензори и наблюдаващи много процеси. За да се постигне максимална полза, висококачествените данни трябва да бъдат налични и събрани от стабилни, надеждни сензори с ниска поддръжка и ниски разходи, както и да се положат усилия за определяне на необходимото качество на данните. 

Тези данни, събрани от множество източници трябва да бъдат свързани и оперативно съвместими. Като следваща стъпка тези алгоритми правят предложения за решения за фермера или дори изпълняват определени решения независимо. Следователно възниква необходимостта от начини за тестване на ефектите на моделите, преди да навлязат на пазара – както за тяхната ефективност, така и за недостатъци или непредвидени негативни аспекти. Изкуственият интелект може да разреши настоящия недостиг на ресурси и квалифицирана работна ръка, но организациите и правителствата трябва да се уверят, че обучението по дигитални умения е достъпно за всички участници в хранително-вкусовата промишленост. Законодателството може да помогне да се избегне създаването на цифрово разделение в рамките на земеделските или хранително-преработвателните общности.

Монетизирането на селскостопанските данни и наградите за потребителите (земеделски производители) и притежателите (доставчици на машини или суровини) трябва да бъдат ясно обяснени. Може да е подходящо да има някои специфични за сектора регулаторни цели за справяне с дисбаланса между различните заинтересовани страни. Големите компании, доставящи AI софтуер за анализ в селското стопанство, могат да окажат влияние върху начина, по който се развива селското стопанство. От друга страна, търговците на дребно събират и анализират огромно количество данни за предпочитанията и поведението на своите клиенти. Комбинацията от тези елементи може да създаде потенциал за пристрастни препоръки към фермерите, за да се благоприятства оптимизирането на доставките, изпращани до конкретни търговци на дребно на храни.

Новите стартиращи фирми могат да имат различен поглед върху данните и да предложат нови приложения, които могат да дадат по-независими съвети на фермерите. Законодателните инициативи на Европейския съюз следва да гарантират, че това не води до намаляване на агробиоразнообразието. Тъй като алгоритмите са в процес на непрекъснато изграждане и само ограничен брой големи компании могат да поддържат такива усилия, това също може да доведе до малка база за вземане на решения и може да доведе до пристрастно вземане на решения. 

Предоставянето на ползите от изкуствения интелект и цифровото земеделие на всички фермери изисква достъп до мрежи и достъпен широколентов достъп до интернет не само в жилищата, но и на полетата. Фермерите или малките и средни предприятия (МСП) също трябва да направят няколко допълнителни инвестиции, като инсталиране на специализирана инфраструктура за събиране и пренос на данни. Тук може да са необходими инфраструктурни политики.

Това проучване дефинира няколко въпроса, които може да изискват специални мерки или политически действия, за да се гарантира, че всички заинтересовани страни имат достъп до честно и равноправно участие в ползите, които AI може да донесе на селското стопанство:

- Права и очаквания за фермерите, доставчиците на технологии и обществеността  
- Регулация на експлоатацията и управлението на европейските бази данни 
- Риск и отговорност за доставчиците и потребителите на технологии 
- Автоматизация и защита на работниците във фермата 
- Прозрачност и осигуряване на качеството на моделите изкуствен интелект. 
- Дигитална грамотност и цифрово разделение 
- Законодателство, което не позволява на фермерите да се привързват към корпоративните цифрови технологии 
- Политики спрямо нови участници на пазара, които ограничават доминиращи позиции 
- Достъпност на инфраструктурата за данни и мрежата от информационни технологии 
- Подпомагане на инвестиции от земеделски производители или МСП, за да се възползват от потенциалните ползи от изкуствен интелект.

Вижте цялото изследване ТУК

303 брой на рубриката „Агроиновации“, която Agri.bg реализира със съдействието на Институт за агростратегии и иновации е разработена по материали на Европейския парламент и e предоставена като част от информационната кампания „Иновациите – винаги на мода!