Твърдата пшеница (T. durum Desf.) се нарежда на второ място по засята площ след меката пшеница и се характеризира с голям полиморфизъм. По брой на разновидностите, екотиповете, формите и сортовете тя отстъпва само на меката пшеница.
От древността до наши дни твърдата пшеница е основен вид в Средиземноморието и Етиопия. Отглежда се и в Северна и Южна Америка и в Русия. Тя е типична степна култура. Твърдата пшеница е с ясно изразен полиморфизъм. Има форми с удължени класове (elongata), средногъсти (densa) и сбити (compacta) и такива с пирамидални класове.
Твърдата пшеница се отличава от другите видове с високото си съдържание на белтъчини в зърното и особено с качеството на глутена, което я прави особено пригодна за макаронените изделия.
Произходът на твърдата пшеница като вид не е известен. Досега все още не е установена приемствена връзка с нито един от съществуващите видове. Теорията за първичния произход на твърдата пшеница от Етиопия е построена само на основата на разпространените в тази страна голям брой разновидности.
Ясната обособеност в морфологично, биологично и стопанско отношение на разпространената в миналото в Южна България твърда пшеница в сравнение с тази от другите страни на света дава основание тя да бъде отделена като самостоятелна еколого-морфолого-географска група - proles Bulgaricum.
Разпространената у нас твърда пшеница, известна под името загария, морфологически ясно и лесно се различава не само от другите видове, но и от екотиповете на другите страни. Младите растения имат изправен, стелещ се или промеждутъчен хабитус. Листата им са светлозелени до зелени. Връхният лист е дълъг 20-25 cm и широк от 1,2 до 1,5 cm, увиснал. Облистеността е добра. Листата, стъблото и класът са покрити с восъчен налеп, проявен в различна степен при отделните образци. Стъблото на формите от нашата твърда пшеница е високо 130-180 cm, дебело, но не е устойчиво на полягане. При някои от тях най-горното междувъзлие е изпълнено с паренхимна тъкан, а при други е кухо. Дължината на класа варира от 6,5 до 10 cm. Той е с различна плътност, рядък, средно плътен до плътен. Цветът му е бял, сламестожълт, светло- до тъмночервен или син, сив, черен на бял и червен фон. Глумите са дълги, сплеснати, с ясно изразен кил по цялата дължина, който на върха прераства в зъбец. Зъбецът е остър, прав или клюновиден, 3-5 mm. Глумите и цветните плеви обхващат плътно зърното, поради което видът се характеризира със слаба ронливост. Класовете биват окосмени и голи (гладки). По форма са цилиндрични или пирамидални, с правоъгълен или квадратен напречен разрез. Броят на плодните класчета от класа на главния брат варира от 15 до 22, а на зърната - от 32 до 60. Средното тегло на зърното от един клас се движи от 1 до 2,5.
Характерна особеност за местната твърда пшеница е бавният темп на растеж и развитие както през есента, така и през пролетта. Братимостта е средна - от 2 до 4 продуктивни братя на растение.
Вижте повече:
Бабини зъби е плевел, много опасен при засушаване
;void(0);){kind=link}
0 КОМЕНТАРА