Недостигът на пасища и механизъмът на тяхното разпределяне отварят много вратички за субективизъм. Сега действащият Закон за собствеността и ползването на земеделските земи за отдаване под наем или аренда на пасища дава приоритет на този, който ги е заявявал досега.

За куфарите с ушни марки и източването на субсидии

„Общините масово анексират. Тоест петгодишен договор се продължава за още една или пет години. Законът дава приоритет на този, който е ползвал масива до момента“, обясни Симеон Караколев, съпредседател на НОКА, по време на изслушване в парламентарната Комисия по земеделие.

В отговор Кирил Стоянов – началник на отдел в дирекция „Поземлени отношения и комасация“ към МЗХГ, обясни какви са мотивите пасища, които вече са били на някого, да се дават на същото лице.

„Това е свързано с почистването, защото голяма част от пасищата навремето бяха обрасли. Законът така го е казал, че този, който използва дадения имот, впоследствие има право отново да му се разпредели, когато му приключи договорът, защото вече е вложил средства в него. 

Липсват реални оценки за тези имоти. Човекът кандидатства спрямо началната тръжна цена, която не визира състоянието на имота. Това обаче в никакъв случай не покрива разходите по почистване, които понякога стигат до 300 лв. При начална тръжна цена от 7 лв., те няма как да се покрият. Затова Законът е казал, че впоследствие пак му се разпределя“, обяснява Стоянов.

Не на същото мнение обаче е браншовият представител. Според него има фермери, които наистина са инвестирали, но масовият случай е за такива, които са получили чисто пасище и продължават да си го ползват с приоритет, без да са вложили и една стотинка. 

„Няма кой да накара някой фермер да инвестира нещо в публична собственост. Освен това всеки е бил наясно, че е харчил тези пари в публичен имот и този имот, когато се завърти ролетката, може да отиде на някой друг. Не намирам причина да не се размести ролетката и  всеки да си вземе пасища в землището“, убеден е Караколев.

Оказва се, че проблем с достъпа до пасища имат не само фермери, които тепърва се захващат с животновъдство, защото са „губещи“ още в началото. Проблем имат и много дългогодишни животновъди, които не могат да разчитат на нито един декар в своето землище, защото масивите са разпределени на хора от съседно село или дори от друга община.

По време на срещата бе повдигнат и въпросът за още една проява на субективизъм при раздаването на пасищата – липсата на изискване в Закона на кой фермер какъв вид пасище ще се раздава. 

„Пасищата могат да са в допустим слой или да не са. Тоест едните могат и се пасат в момента, а други не са използвани от 20 и повече години. За да се приведат в такава допустимост, е нужно да се похарчат значителни средства, които не са по джоба на животновъдите. Но, когато се разпределят пасища, на някои се дават само чисти, а на други –само такива, които не са в слой“, твърдят от НОКА.