Производители ми казват: „Абе, там, онези с куфарите, с ушните марки, така, така, така… Ама кои са тези? Дайте ги, идентифицирайте ги, ние ще ги намерим“. Така Кирил Стоянов, началник на отдел в дирекция „Поземлени отношения и комасация“ към МЗХГ, коментира темата за виртуалните животни по време на заседание на парламентарната Комисия по земеделие.

Първи стъпки към по-справедливо разпределение на пасищата

Срещата бе по искане на Национална овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА) относно нормативната процедура за отдаване под наем или аренда на пасища от държавния и общинския поземлен фонд. Нямаше как отново да не бъде повдигната темата за хилядите виртуални животни и източването на субсидии. 

„Тези виртуални животни не се заявяват по нито една схема за подпомагане. Защото ако го направят, те веднага подлежат или биха подлежали на проверка най-малкото от ДФЗ. Животните просто се водят налични в обекти, само за да дърпат европейски субсидии по СЕПП и Зелени плащания. Това е масово в цялата страна“, категоричен е Симеон Караколев, съпредседател на НОКА. 

По сигнали, получени в Асоциацията, вече има разкрити собственици с над 15 000 виртуални животни. Един от най-фрапиращите случаи е за фермер от област Велико Търново и област Габрово, който чертае годишно над 150 000 декара пасища и има установени над 8000 виртуални животни. По думите на Караколев този сигнал вече е подаден към Прокуратурата от инспектора на Министерството.

Браншовикът даде и друг пример, който касае една община в област Силистра. Там на фермерите с пасищни животни в цялата община се раздават общо едва 900 дка, а общинската фирма чертае 11 000 дка. На въпроса защо не подпомага собствените си животновъди, въпросният кмет е отговорил на депутат, че „те не ги били чистили, а той ги чисти и респективно той получава, но те ги пасат“, обяснява Караколев. 

„Затова едно от предложенията за промяна в Закона, което ще отправим писмено, е пасищата да се раздават само на ползватели на селскостопански пасищни животни, които са ги заявили предходната година по една от схемите за подпомагане“, предлагат от НОКА. 

Друго тяхно искане е във всяко населено място да стои списък с животновъдните обекти с посочени собственик, брой и вид животни и колко пасища получават. Според Асоциацията самоконтролът в случая би бил най-ефективен. 

„В момента е оказано единствено масивите с разпределение да се обявяват в кметството. Аз като отида да видя един масив, цифрата 134 4515,170 дка не ми говори нищо. Не знам кой я ползва, на какво основание. Оказва се, че връзката между Агенцията по храните и СЕУ я няма и кметът не знае в тяхното землище какви ползватели и какви регистрирани животни има“, недоумява Караколев.

По думите му всички фермери, изловени с тези хиляди виртуални животни, подлежат на административно наказание – едва 200 лв. глоба, и то по Закона за ветеринарно-медицинската дейност.

„Всичките казват: „Аз животните ги продадох оня ден, просто не съм ги съобщавал на доктора“. Нали се сещате как се продават примерно 200 крави за три дни, как се заколват и се изяждат, как се продават седем хиляди овце?“, пита риторично браншовият представител. 

В отговор на неговите думи от земеделското министерство в лицето на Кирил Стоянов хем се съгласяват, че знаят за такива злоупотреби, хем се оплакват, че не получават достатъчно сигнали.

„В нашите проверки установяваме подобни практики, обаче ни е много трудно. От БАБХ казаха, че са 150 хиляди обекта. Нали разбирате какъв анализ трябва да се направи, за да се установи кои от тези 150 хил. обекта, особено когато се движат животните, разполагат с виртуални животни и примерно ги местят от обект на обект. Чуваме, че има такива неща и то навсякъде в страната“, потвърждава Стоянов.