Плащанията по Общата селскостопанска политика (ОСП) трябва да бъдат съобразени със заетостта във фермите. ОСП трябва да подкрепя само стопанства, които отговарят на европейските социални стандарти.
 
 
За това всички земеделски стопанства, които използват работници „на черно“, без договори, без документи, трябва да бъдат изключени от възможността да ползват директно подпомагане. Работещи инструменти за идентифициране и справяне с работата „на черно“ в земеделието могат да бъдат на разположение на социалните партньори в сектора. това гласи позиция на Федерацията на независимите синдикати от земеделието (ФНСЗ) относно новата ОСП след 2020 г. 
 
Синдикатите считат, че наетите работещи в сектора трябва да имат възможност да участват лесно и ефективно в мерките за обучение, финансирани в рамките на ОСП. Да се включат мерки за професионално обучение, квалификация и преквалификация на работниците, за да се гарантира по-добро постигане на целите на ОСП. 
 
 
Европейските регулации за безопасност и здраве на работното място трябва да бъдат включени в правилата на бъдещата ОСП, се посочва още в позицията.
А също така и да се включат мерки, целящи защита здравето на работниците и повишаване на безопасността на труда посредством насърчаване предоставянето на обучение и информация относно превенция на трудовите злополуки и професионални заболявания.
 
От ФНСЗ отбелязват, че ОСП трябва да отразява принципите на справедливост в обществото и наред с насърчаване на конкурентоспособността на сектора и осигуряване на устойчиво управление на природните ресурси да постига балансирано териториално развитие и развитие на общностите в селските райони, включително и създаване и поддържане на заетост. 
 
„Разсъждавайки върху социалното измерение и кохезията, трябва да отбележим, че днес дебатът за целите на ОСП надхвърля измерението на икономическа политика и преминава в дълбочината на социалното/човешкото, регионалното, екологично измерение и кохезионната политика. Поддържането и създаването на работни места, осигуряването на растеж и конкурентоспособността на бизнеса чрез инвестиции в селското и горското стопанство са някои от най-важните елементи на социално-икономическата част на устойчивостта“, се казва в позицията.  
 
От ФНСЗ смятат, че в това отношение трябва да се гарантира, че секторът на селското и горското стопанство има силен фокус върху обновяване на поколенията и ще стане по-привлекателен за нови (по-млади) участници, като по този начин ще се конкурира с други икономически сектори. 
 
Предоставената подкрепа трябва да обхваща не само прехвърлянето на земеделски стопанства, но и стартиране на нови предприятия, считат синдикатите и допълват, че за тях е важно най-голямата и най-старата общностна политика да стимулира не каква да е заетост, а сигурна, легална, достойно платена, в която социална обезпеченост на заетите в отрасъла е гарантирана, съдържа по- ефективни и адаптирани инструменти за управление на кризи, допълнителни инвестиции за научни изследвания и иновации, насърчаване на агроекологичните инициативи, стимулиране на младите земеделски производители. 
 
 
Анализът на Европейската федерация на синдикатите от земеделие, храни, тютюни и туризъм показва, че за последните повече от петдесет години от своето съществуване и множеството реформи, които са направени в ОСП, европейското земеделие бе ударено от кризи, липса на сигурност за работните места, големи рискове за селскостопанските наети работници и високи нива на нелегална заетост. 
 
„Секторът страда от недостиг на квалифицирани работници, поради ниските заплати, недостатъчната квалификация и неадекватните условия на труд, свързани с професионално здраве и безопасността на работните места“, допълват синдикатите от земеделието. 
 
Провежданата до днес селскостопанска политика обезценява труда в аграрния сектор, допълват от ФНСЗ и цитират проучване на Евростат, което показва, че в Европа като цяло, заетостта в селското стопанство е намаляла с 25 % за по-малко от десет години, с обща загуба на 3,7 млн. работни места. 
 
 
„Този спад в заетостта не е придружен от увеличаване на заплатите на работниците в земеделския сектор пропорционално с размерите на възнагражденията в други сектори; всъщност доходите - и като следствие професионалното ниво в сектора - прогресивно спадат. Недостатъчният доход на земеделските стопани е една от основните причини за това, трудът в земеделския сектор става все по-непривлекателен, а участието на млади хора непрекъснато да намалява“, категорични са синдикатите. 
 
Изследванията показват още, че само 7% от фермерите са под 35 години и че един на всеки пет — 4,5 милиона общо — са на възраст над 65 години.
Фактите за България пък сочат, че за десет години членство в ЕС над 14 млрд. лева са се влели в сектора като финансов ресурс от ЕС. Тази сериозна финансова подкрепа, обаче, не намери адекватно отражение в увеличение на заетостта – тя се запазва относително около едни и същи нива (55 000 до 57 000). 
 
 
ОСП и системите за подкрепа, които се въвеждат чрез нея в националните политики са преназначени само за земеделските производители – собственици на ферми, самонаети лица. Наетите работници в селското стопанство са невидими. Социалната роля на селското стопанство налага включването на наетите работници в ОСП. 
 
Бурното модернизиране на сектора, предлагането на нови технологии, нови концепции не само в земеделската техника, налага най-после да се обърне фокуса към инвестиции и в човешкия капитал - да се подобрят качествено и количествено работните места. Крайно наложително е предефиниране на необходимите за сектора умения и квалификации, с оглед на сегашните и още повече на бъдещите работни места.
 
Социално отговорно е изработването на специален пакет от подкрепа насочена към младите хора да навляза в земеделието – от (професионалното) училище, през стажуването в реална фермерска среда, до реализирането им като заети в сектора, заключват от ФНСЗ.