Веселин Петров и съпругата му Павлинка съчувстват на хората, които пострадаха от последната градушка в Северозападна България, но отлично знаят, че тя може да бъде и поука.
Вместо овощна градина млади хора правят голям овощен парк
Краят на месец юли 2019 г. се оказва преломен за техния живот. Заради чумата по свинете се наложило да евтаназират всичките прасета, които гледат, а в това число и свинете майки. В същия ден, в който било убито и последното животно, няколко часа по-късно над стопанството им, в което отглеждали зеленчуци, се изсипала унищожителна градушка. Ледените късове с големина на орех и яйце не пощадили нито един домат и нито една чушка, а стръковете на растенията били буквално затъпкани в земята.
„Тогава ми се струваше, че животът ми свършва! Гледах окачените на куки късове свинско месо по никое време и си мислех, че Бог ни е наказал”, разказва Веселин.
Дни наред вкъщи се държели сякаш наистина идва краят на света. Почти не разговаряли помежду си и не похващали никаква работа.
„Аз само плачех. Не можех да отида нито до градината, нито до фермата, защото смятах, че няма да мога да понеса гледката – място, на което няма никакъв живот”, споделя съпругата му Павлинка.
Животът обаче лека полека започнал сам да се връща при тях. Започнали да обсъждат как ще продължат нататък и така се родили първите планове. Решили, че ще се занимават с растениевъдство, но ще го направят така, че културите им да са по-защитени от капризите на природата. Така дошла идеята за оранжерия.
„След като ни забраниха да гледаме прасета, знаехме, че нямаме друг избор. Трябваше да намерим с какво да се занимаваме. Обсъждахме заедно и успяхме да вземем решение. В началото не бяхме много сигурни, че това е нашето нещо, но трябваше да опитаме”, разказва Веселин.
Спрели се на идеята да отглеждат еко зеленчуци. Оборудвали оранжерия, която още през есента започнали да отопляват със специално закупена за това печка с въздуховоди. Там посели и първия собствен разсад за домати, защото искат всичко да си е тяхно и да не ползват никакви химикали. По-късно си направили и по-малка оранжерийка, в която засели пипер. Когато времето се стоплило, усвоили останалата площ с лук и картофи. Така от деня, в който двамата взели решението, работят от сутрин до вечер.
„Често сме при растенията чак до 22:00 часа. Трудоемко е, но поне ни дава надежди”, обяснява Веселин.
Все още не са съвсем наясно какво ще се получи – дали този път ще успеят, или пак нещо ще им попречи, но поне имат основание да смятат, че животът им е деен и пълноценен.
;void(0);){kind=link}
0 КОМЕНТАРА