В експортната листа на България за Русия се появи нова категория – „Фураж и хранителни отпадъци“. През 2001 г. нейният дял е бил нулев, докато през миналата година  достига 3,3% или четвърто място след „Фармация“, „Машини и апарати“ и „Електротехника и електроника“. Това става ясно от анализ на Българската стопанска камара (БСК) за тенденциите в българския износ за Русия.

Засилва се контролът върху фуражите

Забелязва се обаче спад в дела на консервираните плодове и зеленчуци. Тази група стоки, в която влизат и напитките, вече силно изостава от водещите позиции в експортната ни листата за Русия. Нейният дял през годините варира с 20-30%. 

Това е последица главно от руското ембарго, макар че дори в най-добрите години стойността на този експорт не надхвърля 7,6 млн. евро. Спадът при напитките е няколко пъти, а при виното е направо катастрофален – 30-40 пъти, става ясно от анализа на Веселин Илиев, главен директор „Външноикономическо сътрудничество“ в БСК.
 
Като цяло износът на България за Русия нараства през годините, но с доста по-бавни темпове от общия ни износ, като значението на руския пазар намалява. През 2001 г. Русия е била 13-а в експортната ни листа – след Румъния и преди Македония, а през 2016 г. е 19-а – след Унгария и преди САЩ. 
 
 
Износът на България за Русия през 2016 г. е наполовина от най-добрите 2012 и 2013 години. Отслабва и значението на нашите стоки за някогашния ключов търговски партньор. През 2016 г. България заема 50-о място в руската импортна листа при 39-о място през 2001 г.
Положителна е тенденцията към увеличаване експорта на стоки с по-висока степен на преработка и по-висока добавена стойност.
Камарата посочва няколко причини, поради които българските доставчици не реализират потенциала за експорт към Русия. Едната е, че условията за достъп до пазара и работа с местни партньори значително се различават от тези в ЕС.
 
Пазарните инструменти там са подчинени на непознати за нас причинно-следствени връзки и нови български износители почти не могат да пробият. 
В същото време успелите български фирми ревниво пазят завоюваното и използват специфичните за Русия механизми, за да не допускат нови конкуренти. Същото се отнася и за вече присъстващите доставчици от други държави. Сравнително лесно е да се мотивират местни контролни органи да пречат на едни и да помагат на други, посочва анализът.
 
Голяма част от нашите предприемачи не отчитат големите промени, настъпили във функционирането на пазара в Русия през последните 10-12 години, отчита Веселин Илиев. Освен свирепата конкуренция, те трябва да се съобразяват и със забогателите и все по-взискателни руски потребители. 
 
Според БСК необходимо е увеличаване на броя на акредитираните за руския пазар български лаборатории. От значение е и недостигът на надеждна информация относно руските изисквания и акредитирани лаборатории.