Площите с рапица в Добричка област вече са ожънати при среден добив от 202 кг/дка. Общото количество на прибраното зърно възлиза на 5911 тона от общо 29 220 дка, показват данните на земеделската служба. 

Монтана е първенец в страната по добив на рапица

В сравнение с пшеницата при маслодайната култура не се отчита драстичен спад на добивите. През предходната стопанска година земеделските производители от Добричка област добиха близо 33 000 тона рапично семе при среден добив от 255 кг/дка. 

Рапицата почти излезе от сеитбооборота на стопанствата в Добруджа.

Климатичните промени, довели до повтарящи се продължителни засушавания, отказаха фермерите да сеят маслодайната култура.

Тъй като добивът на рапица се формира още със сеитбата, невъзможността на семената да покълнат през есента доведе до няколко поредни провала на реколтата. Точно в моментите, когато трябва да се подготви почвата за сеитба и да се засеят семената, се оказва, че в Добричко настъпва трайна суша.  

През предходната стопанска година от засетите 189 000 дка останаха за реколтиране 129 000 дка. Отпадналите 60 000 дка бяха развалени и презасети с пролетни култури.

През настоящия стопански сезон малцина се осмелиха да заложат на рапица.

Площите с маслодайната култура се сринаха повече от 6 пъти в Добричка област.

В годините назад благоприятните климатични условия и цената на рапицата доведоха до бум в площите, които достигнаха до 330 000 дка в Добруджа. 

Ако върнем лентата 15 години назад, то през този интервал от време земеделските стопани от Добруджа изживяха 3 сериозни провала на тази култура. Един от факторите за лошите години е сушата през есента. 

От семенарските компании съветват земеделските стопани да следят не само срока за сеитба на рапица, който в региона се наложи в края на август – началото на септември, а да съобразяват най-вече условията за сеитба. 

Според специалистите по-късната сеитба може да гарантира по-добро вкореняване и последващо развитие на рапицата.

Семенарските компании селектират достатъчно добри хибриди, които могат да се заложат при по-студено време, в по-късна есен. Така културата ще се „спаси” от продължителните летни и есенни засушавания, които се оказват фатални. 

Рапицата има още едно предимство – тя носи първите свежи оборотни средства веднага след прибирането й. Правилно изведената технология и добре избраните срокове могат да гарантират успешното поникване на културата и печалбите от нея.