Неочаквана жега се сменя с изненадващо застудяване, а след проливните дъждове настъпва продължителна суша. 
 
 
Такива екстремни климатични условия в продължения на две години съкратиха добивите от пшеница на френските фермери и накараха учените да разгледат в детайли влиянието им.
 
Капризите на времето са причината за катастрофалното намаляване на производството на хлебно зърно във Франция през 2016 г. Добивите в някои региони бяха между 20% и 50% от обичайните, съобщи agropages.com.
 
Толкова сериозни загуби производителите не помнят за последните 60 години. Затова учените от INRA, CNRS и CEA се заеха да изследват връзката между климатичните условия и добивите от пшеница. Мащабният анализ вече даде резултати, като показа до какви загуби на реколта може да доведат промените в климата.
 
Необикновено високите температури през късната есен – около 11° C през декември 2015 г., е един от критичните фактори. 
Друго нежелано явление са обилните дъждове през пролетта – около 4.4 мм на ден през май 2016 г. В съчетание с недостатъчния брой слънчеви дни през този сезон се стига до описаните загуби на реколта.
 
 
Тези вредни за развитието на пшеницата явления в същото време са благоприятни за гъбичните заболявания по културата. През стопанската 2015/2016 г. Франция отбеляза бум на тези зарази, какъвто не е имало от 1958 г. 
 
Като анализирали капризите на времето през последните десетилетия, учените стигнали до извода, че прекалено големите валежи през есента са още по-вредни за реколтата, ако температурите предишната есен са били ненормално високи. За Франция това значи дните с температури между 0° С и 10 ° С в един есенен месец да намалеят наполовина – от 20 на 10.
 
Учените подчертават новия начин, по който климатът въздейства върху земеделските култури. Това поставя на дневен ред въпроса за уязвимостта на съществуващите производства в условията на екстремални промени на времето.