Много трудно се класираме и на нашия пазар, заради силно субсидираната стока от други страни. Това каза Пламен Петров, производител от Ловешко, който отглежда 50 дка с ябълки и 35 дка със сливи, в интервю за Фермер.БГ.
 
 
- Миналата година беше трудна за целия сектор. Каква е ситуацията при Вас? Каква беше реколтата?
- Разминахме се на косъм от градушките и бурите. Реколтата ни беше много добра, с много добро качество, оцветяване и големина на плода. Отчетохме рекордни добиви – при ябълките 7,5-8 тона, а при сливите 6,4 тона от декар. 
 
Ние имаме машина за слана, която е на газ. Благодарение на нея се справихме със сланите. Пускали сме я около 10-15 пъти през миналата година. Машината е много интересно, но и много скъпа. 
 
- С проект ли закупихте машината?
- Участвахме по мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“, но се оказа, че не ни достигат точките и се наложи да я купим с наши средства.
 
- Говорите за едни наистина високи добиви. Има ли пазар за тази продукция и къде реализирахте Вашата?
- Продаваме на местни търговци и много по-малко на веригите. Успяхме да реализираме цялата си продукция.
 
- Защо по-малко на веригите? Не са ли именно те по-добрата опция на земеделците?
- Големите вериги ни дават много ниска цена с много по-големи условия и изисквания. Друг минус е, че трябва да закараме намясто продукцията, която те искат, докато клиентите идват при нас. 
 
- Как мислите, могат ли производителите да се класират поне за родния пазар?
- Много трудно можем да се класираме на нашия пазар, заради силно субсидираната стока от други страни. Например Полша е най-големият производител на ябълки, там субсидиите са много по-високи от нашите, а накрая излизаме на един и същ пазар. За европейския пазар въобще и не можем да си помислим да продаваме. Цените на поляците, европейските цени, всички те идват далеч по-ниски от тези, които на нас ни костват дори за производството на продукцията.
 
- Споменахте субсидиите в другите страни. Какво не е наред у нас?
- Субсидиите все едно ги няма. Когато не бяхме приоритетен сектор, субсидията ни беше по-голяма. След като станахме приоритетни, субсидията се намали със сто процента. Нещо куца в управлението. Според мен голяма част отива за зърнопроизводителите, които реално нямат такава нужда.
 
Освен това тези сектори, като зърнопроизводството например, правят така, че обезлюдяват селските райони. Един зърнопроизводител с пет-шест души може да гледа двадесет хиляди декара земя, докато ние сме хората, които създаваме работна ръка и задържаме хората по селата. 
 
- Какво планувате занапред?
- Занапред не можем да се разширяваме повече, защото първо няма работна ръка и второ нямаме свободни пари. Имаме двама работници, които са отдавна при мен. Проблемът е, че по селата няма хора, с които да работим. Много е трудно и по време на беритба. Тогава събираме хора от няколко села. Какво като произвеждаме качествена продукция, като няма кой да я обере?