Оранжериите са приравнени със строежи от пета категория, каквито са хотели, магазини. Проектирането е доста скъпо мероприятие. Затова стопаните не ползват еврофондовете за модернизация на сектора, каза зам.-областният управител на Благоевград Антоанета Янчева за БНР. 
 
Заедно с местната власт в Петрич те са внесли предложение до министъра на регионалното развитие и ресорната комисия в Народното събрание. Според тях трябва да се промени Законът за устройство на територията, за да се облекчи процедурата по строителството на оранжерии.
 
По думите на експертите не може да се направи сравнение между изграждането на масивна сграда и на оранжерия, която е метална конструкция. Изискванията обаче са едни и същи. Изчисления на земеделските производители сочат, че стойността на проекта им излиза половината от стойността на оранжерията.
 
 
Когато се строи оранжерия, ние не променяме статута на земята. Защо тогава трябва да я приемаме като сграда, допълва производителят Борис Хаджидимитров от Гоце Делчев. Той успява да изкара всички разрешителни, необходими за един строителен обект, което обаче е скъпо за едно земеделско производство.
 
По думите му проблемът не е в реализацията на проектите за оранжерии, а в тяхното поддържане и скъпите енергоносители. Той отоплява своето стопанство с пропан бутан, който купува на общи начала от бензиностацията. Горивата, които се влагат в земеделското производство, би трябвало да са с облекчени цени, убеден е Хаджидимитров.
 
„При положение че пропан бутанът е отпадъчен продукт от нефтопреработвателната промишленост, защо трябва да има акциз върху него. Растенията изяждат въглеродния двуокис, който се отделя при горене. На мен някой плаща ли ми за тези въглеродни единици, които спестявам,“ пита още стопанинът.