Европейски проект си поставя за цел да помогне на родния месодаен сектор у нас да достигне световно ниво. Той носи името Грийнанимо, като е финансиран по българската национална програма “Европейски научни мрежи” със субсидия от 1 млн. лева. Продължителността на проекта е 2 години, а негов координатор е Тракийски университет - Стара Загора, в партньорство с Френския институт за аграрни изследвания, храни и екология и Шотландския университет по аграрни науки. 

Добрият пример: На какво залагат млади фермери в месодайното говедовъдство?

Две са основните цели на проекта - повишаване на капацитета на учените от Тракийския университет в областта на мултидисциплинарните изследвания и иновации в сферата на месодайното животновъдство, както и въвеждане на иновативни подходи в месодайното пасищно животновъдство.

Повече за проекта разказа неговия ръководител проф. Светлана Георгиева.

“Първата цел обхваща четири основни направления - подобряване на качеството на месото; ефективността на храненето и на фуражите; благополучието на животните и системите на отглеждане на преживните животни. Втората цел е обучение и трансфер на знания от Тракийския университет към фермерите в България, които произвеждат месо от преживни животни - говеда и овце”, обясни проф. Георгиева. 

Идеята е международните експерти от Франция и Шотландия да обучат българските специалисти. А след това добрите практики и иновативни знания да бъдат предадени на родните животновъди.

Проектът вече набира скорост, като родните експерти приканват българските фермери и браншови организации да се включат в допитване, което продължава до 25 януари 2021 г. Информацията от анкетата ще послужи за очертаване на реалното състояние на месодайния сектор у нас.

“След анализа на резултатите от анкетата, съвместно с чуждестранните партньори, ще подготвим план за трансфер на знания и добри практики към българските фермери. Предвиждаме още организиране на кръгли маси, обучения, участия в научни конференции и много други мероприятия”, добави проф. Георгиева.

Този проект определено е голяма стъпка за българското месодайно животновъдство, което през последните години започна да набира скорост. Наред с това, както във Френския институт за аграрни изследвания, храни и екология, така и в Шотландския университет по аграрни науки, работят световноизвестни учени, доказали опита си в месодайния сектор. Именно от тях ще се учат и нашите експерти от Тракийския университет, за да могат да предадат тези знания към фермерите.

Една от главните цели на проекта е да даде нужните знания и опит на родните животновъди за това по какъв начин могат да въведат иновации и добри практики в пасищното животновъдство, с което да повишат ефективността и рентабилността на своите стопанства. 

Темата за по-доброто и ефективно управление на пасищата беше засегната и на СТЕКСПО 2019 именно от водещи експерти от Шотландия и САЩ. 

“Тъй като става въпрос за преживни животни, агнешкото и телешкото месо са много ценени на европейските пазари. За да могат да бъдат ефективно и екологосъобразно отглеждани тези животни, важен фактор е наличието на добри пасища. Дори в анкетата ни до земеделците сме включили въпроси с какви пасища разполагат и добър ли е ботаническия им състав, тъй като това е много важен елемент от ефективното хранене на този тип животни. 

Идеята ни е след като получим обучението, което е предвидено в проекта от западните партньори, да предадем цялата информация и да работим с местните животновъди, месодайно направление, за да могат и те да повишат ефективността на производството си и да получат по-добри печалби и устойчивост на своите стопанства”, обясни проф. Георгиева.

Млад говедовъд: Липсата на телеугоителни е голям проблем

През последните години все по-често започва да се говори за месодайното животновъдство като отделен сектор. Не остава назад и темата за неговото развитие. Създаде се Браншова камара за месодайно животновъдство, както и Борд по говеждо и агнешко месо, чиято цел е да създаде индустриален стандарт, който да осигури проследяемост на продукта и верификация на произхода на храната в духа на добрите практики за устойчиво животновъдство и хуманно отношение към животните.

Вероятно това е и една от причините за все по-голямото предлагане на този тип месо в търговската мрежа. Търсенето обаче все още остава ниско. 

“По принцип българският консуматор предпочита традиционно свинско и пилешко месо, като телешкото и агнешкото са малко по-слабо застъпени. Със създаването на различни структури, които да окачествяват месото, търсенето се повишава.

И все пак остава проблемът, че търсенето на този тип месо е по-малък, като основната причина е цената му, която се явява по-скъпа от тази на свинското и пилешкото месо. Въпреки това се надяваме да формираме малко по-различен вкус в българския потребител и той да бъде насочен към тези качествени меса, които се ценят много на европейските пазари”, заключи проф. Светлана Георгиева.

Проектът Грийнанимо стартира през октомври 2020 г. като продължителността на неговото прилагане е 2 години.