Преди два месеца Европейската комисия (ЕК) отвори така наречените „пътеки за солидарност“, за да улесни износа на зърно от Украйна за трети страни. Целта беше да се помогне на Африка и Близкия изток, които са силно зависими от украинската пшеница. Какво се получи на практика обаче? 

Гласувайте: Доволни ли сте от работата на министър Иван Иванов и екипа му?

Въпреки че мерките за либерализация на пазара помогнаха за увеличаване на украинския износ на зърно, по-голямата част от него е заседнала в близките на нея страни и едва стига до трети страни, които всъщност се нуждаят от нея. Това съобщи изпълнителната власт на ЕС на съвместно заседание на комисиите по земеделие (AGRI) и транспорт (TRAN) в Европейския парламент, пише Euroactiv.

Статистиката показва, че износът на украинско зърно е достигнал 2,47 милиона тона през юни в сравнение с 1,7 милиона през май. Но веднъж пристигнало в Европа, то остава на пазари, на които традиционно не се е продавало преди, което оказва влияние върху местните фермери.

Наскоро председателят на Комисията по земеделие Норберт Линс посети украинско-полската граница, за да провери как се представят „пътеките за солидарност“. Оказва се, че само 138 000 тона пшеница са минали през двете граници, Румъния и Полша, които сега са ключови за износа от Украйна, като почти нищо не е стигнало до крайната дестинация – нуждаещите се Африка и Близкия изток.

Много зърнени храни, които сега напускат Украйна, са в малки количества, които не са привлекателни за големите търговци. Така попадат на местните пазари и се продават на по-ниски цени, причинявайки непропорционално въздействие върху цените.

За тази опасност отдавна сигнализират не само българските зърнопроизводители, но и техните полски колеги, които излязоха на протест на 7 юли. Сегашната ситуация убива земеделците, които вече се борят с увеличените разходи. Според протестиращите подкрепата под формата на субсидии за торове или намаляване на данъците върху горивата не е достатъчна.

Една от основните причини за протеста в полската столица, организиран от Agrounia, е недоволството от премахването на митата върху земеделските продукти от Украйна.

„В Подкарпатието или в района на Люблин царевицата и пшеницата просто не се продават, защото има огромен приток на продукти от Украйна. А полското правителство дори не знае какво идва в страната и какво ще се случи с тези стоки след това. Зърното се превръща в лесна мишена за спекулантите, които намаляват цените на фермерите или изобщо не искат продукцията им“, казва Михал Колоджейчак, ръководител на Agrounia, в интервю за Business Insider Polska.

Национален съвет на земеделските камари в Полша (KRIR): Предлагаме ЕС да купува зърно директно от Украйна на фиксирана цена и да го изнася за трети страни.

Стигна се дотам, че полският премиер Матеуш Моравецки официално обяви, че украинското зърно няма да се продава в Полша, а ще се доставя в Африка и Близкия изток, съобщава Polish Press Agency.

Моравецки е инструктирал министъра на земеделието на Полша да проучи внимателно ситуацията и да спре процеса. „Полша има собствена храна, собствено зърно и ние ще защитим полските фермери“, добави той.

От своя страна, вицепремиерът и министър на земеделието Хенрик Ковалчик увери, че са възможни интервенционни мерки, ако цените паднат значително. Регламентът на ЕС за премахване на митото дава такава възможност

„Когато продукт с произход от Украйна се внася при условия, които създават или заплашват да създадат сериозни затруднения за производителите от Съюза на подобни или пряко конкурентни продукти, митата върху такъв продукт могат да бъдат въведени отново по всяко време“, се посочва в член 4 на регламента.