Правителството предвижда да намали глобите за производство и търговия с ГМО отрови. Решението за такава стъпка на политиците е заради упражняван дълго натиск върху тях от страна на заинтересованите страни, искащи либерализиране на ГМО в България и Европа, както  и заради липса на отговорно политическо разбиране за рисковете от приемането на такова решение.

 

Предложението бе проспано (умишлено) от всички големи земеделски организации, зърнопроизводители и фермери, които в момента са се вкопчили в темата за усвояването на колкото може пари по линия на европейските субсидии, а не мислят дългосрочно за развитието на устойчиво селско стопанство в България. Приетото днес решение символизира липсата на елементарна стратегическа аграрна полтика в България.

 

В пъти по-леки глоби за производство и продажба на генномодифицирани (ГМО) храни предвижда проект на Закон за храните, който правителството одобри днес. Предстои законопроектът да бъде гласуван от Народното събрание.

 

Наказва се с глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, който произвежда и продава нова храна или нова хранителна съставка, генетично модифицирана храна, ГМО за използване във или като храна или храна, съдържаща съставки, произведени от ГМО, в нарушение на закона, гласи текст от проекта на Министерството на земеделието и храните. Предвижда се глобата да е в размер от 4 хил. до 6 хил. лв., когато нарушенията са извършени от бизнес оператор. В сегашния закон за същото нарушение предвидената глоба е от 25 000 до 35 000 лв., а при повторно нарушение - от 35 000 до 70 000 лв.

 

Също глоба от 2000 до 4000 лева се предвижда за пускане на пазара или за използване на неразрешени първични пушилни кондензати и първични катранови фракции в храни или при производството на извлечени пушилни ароматизанти. Сега законът предвижда санкция от 15 000 до 35 000 лв. при първо такова нарушение и от 35 000 до 70 000 лева при повторно.

 

Завишават се някои от глобите за търговците на храни, нарушили разпоредбите за безопасността им. Така например се предвижда глоба от 2000 до 4000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание, за търговец, който използва добавки, ароматизанти и разтворители, които не са разрешени, при производството на храни или те са в по-високи от позволените количества. Досега предвидената санкция за това бе от 250 лв. до 500 лв. при първо нарушение, а при повторно - от 500 лв. до 1000 лв. "Практиката на контролиращия орган в момента показва, че размерът на налаганите санкции върху производителите и търговците на храни не е достатъчен поради степента на опасност, която се създава при извършване на съответното нарушение", се посочва в мотивите за промяната.

 

Друга основна промяна е създаване на Национален съвет по храните, който да координира държавната политика в сектора. Предвижда се Националният съвет да е постоянен консултативен орган, в който са включени представители на всички заинтересовани страни.

 

Със закона се въвеждат и процедури за регистрация или одобрение на обекти за производство, преработка и дистрибуция на храни. Определят се условията за въвеждане в Европейския съюз и износ на храни. Регламентират се общите и специфични изисквания към храните, които се пускат на пазара, и изискванията към бизнес операторите от хранителния сектор. Определят се условията и редът за извършване на дейности по хранително банкиране и дарения с храни, регистрацията на транспортните средства за превоз на храни от неживотински произход.

 

Посочват се процедури за регистрация/одобрение на обекти за производство и търговия с храни, условията и редът за пускане на пазара в България за първи път на храни със специално предназначение и хранителни добавки, както и изискванията при търговията с храни от разстояние. / източник: Dnevnik.bg