Увеличените норми на натовареност на пасищата в националните паркове притесняват животновъди. Проектът на годишен план за паша в „Централен Балкан” например предвижда ръст с 2,5 пъти на нормите за пасищна площ на говеда и коне – от 1 ха/глава животно през 2023 г. на 2,5 ха/глава през 2024 г. При овцете няма промяна – запазва се нормата от минимум 0,5 ха/ глава, но има риск да не получат всичките си пасищни площи от миналата година.

Още по темата: Готвят се промени в агроекологични интервенции

„Поставиха ни в заварено положение, като вдигнаха декарите на животните. Какъв избор имам? Нямам възможност дори да продавам, защото няма кой да ги купи за такъв кратък срок. В Балкана досега качвах сто и няколко животни на 95 ха. Сега ще ми позволят едва 40 животни. А долу нямаме паша. Не ми се мисли какво ще правя, ако остане по този начин. Надявам се да вземат друго решение”, коментира за Агри.БГ Стоян Загорчев от карловското село Христо Даново, който качва своите крави в Беклемето. 

Неговият колега Пейо Недялков също се притеснява от намаляването на броя едри преживни животни, които ще може да пасе в Балкана. Ако проектопланът за паша остане в този си вид, той ще може да качи само 30% от животните си. Докато долу няма кой да се грижи за останалата част от неговото стадо.

„Като дойде Гергьовден, не пипаме поляните, за да може да се окосят и за зимата да има с какво да храним животите. Затова още от едно време ги пасем в Балкана. Правим и облагородяване на пасищата – там, където не се пасе, се личи, стават едни джунгли, където човешки крак не може да стъпи”, обяснява Недялков, който отглежда Българско кафяво и Сиво искърско говедо, както и Каракачански коне. 

Той се опасява, че ако не се върнат досегашните норми на паша, ще му се наложи да намалява животните или направо да ликвидира стадото. 

„Правим селекция с години. С лека ръка някой отгоре решава да ни затрие. Сега има рестрикции към едрите преживни животни, догодина ще са дребните. Първо бяха конете. Това е политика. Днешните управляващи си правят какво си искат, те не слушат никой, гледат на тях да им е удобно”, категоричен е говедовъдът от Калоферско.

За да дадат гласност на своите проблеми, той и негови колеги се включиха  в среща с директора на НЦ „Централен Балкан” Георги Кръстев и Стоилко Апостолов в качеството му на съветник на земеделския министър Кирил Вътев. 

Срокът за обжалване на проектоплана е 22 април, затова животновъдите обсъдиха и гласуваха конкретни предложения, които впоследствие изпратиха до МОСВ, МЗХ, Комисията по земеделие, директора на Националния парк, директори на дирекции.

„Ние настояваме нормите да си останат както досега, а за следващата година, ако има промени, да бъдем уведомени много по-рано”, обясни Дарина Шишкова, председател на Сдружение „Старият Балкан”, което бе инициатор на срещата на 5 април.

Животновъдите предлагат в проекта на годишния план за паша за 2024 г. нормите на натовареност на пасищата в „Централен Балкан” да бъде, както следва:

•    за овцете да остане 5 дка/глава животно, но да бъде вписано като допълнение овца-майка или коч;
•    за говедата над 2-годишна възраст да се разреши 1 ха/глава животно, т.е. да няма промяна в хектарите, за да може фермерите да си изпълнят ангажиментите, които имат по направление „Традиционни практики за сезонна паша”;
•    за говедата над 6 месеца до 2 години да остане 0,6 ха/глава животно;
•    за говедата под 6 месеца да бъде 0,4 ха/глава животно;
•    за конете да остане 1 ха/глава животно, като бъде определена разграничителна норма – над две години и между шест месеца и две години. В НЦ „Централен Балкан” това ще доведе до освобождаване на площи, които могат да бъдат разпределени на едрите преживни животни. 

Проблемите и в трите национални парка са идентични. Върху разпределението на пасищните площи влияние оказва екологична оценка, изработена от МОСВ по искане на Министерството на земеделието във връзка с разписването на Стратегическия план. 

„Когато ни представиха проектоплана за паша, ние видяхме графики с неясни очертания. Искахме тази година в плана да ни бъде показано ясно къде можем и не можем да пашуваме и точната причина, заради която тези площи са намалени. Единственото обяснение беше тази екологична оценка, която е абсолютно несъвместима с плановете за управление на парковете”, подчертава Шишкова и допълва.

„Планът за паша трябва да бъде съобразен изцяло с плана за управление на националния парк. Това е единственият законов документ, с който би трябвало Дирекцията на парка да се съобрази. Това не води до промяна на нормите за натовареност. Ние, ползвателите на парка, изобщо не сме уведомени за провеждането на такъв мониторинг на парка. Затова искаме нов мониторинг, в който да има и наши представители.”

До дни изтича срокът за обжалване и от Сдружение „Старият Балкан” са в непрекъсната комуникация с дирекцията на парка и експерти на МОСВ. Ако не бъдат направени предложените от животновъдите промени, има решение на проведеното общо събрание на Сдружението за завеждане на дело. 

„Надяваме се да се намери решение на проблема или поне да се предложи компромисен вариант за 2024 г.”, казва за финал Дарина Шишкова, която дейно се е ангажирала с казуса.