Министър Греков, модерно земеделие означава и много знания. Какво се предвижда за засилването на връзката между образованието и аграрния бизнес?
Освен знания, за модерно земеделие е необходима и наука, както и знанията да се актуализират през целия живот. Селкото стопанство е една динамична структура, в която във всеки момент се променят технологии, породи, сортове – това изисква непрекъснато усувършенстване на хората, които работят в селското стопанство. Не може да съществува земеделие без водещата роля да е първо на образованието, а след това – и на науката.

 

Димитър Греков

 

В противен случай изоставаме много и през последните години се вижда, че от липсата на професионалисти, които да работят като изпълнителски кадри в земеделието, сме в ситуация да липсват български технологии, сортове и породи, които да бъдат внедрени в земеделското производство. А това производство, въпреки общата глобализация, става все по регионално, защото измененията в климата, почвените характеристики и различни особености на даден регион изискват строга специфичност при отглеждането на различните култури и тяхното райониране.

 

Само даденост ли са природата и богатата ни земя?
Като че ли у българина е установено чувството, че всичко в България е в негова полза и може безпрекословно да го използва. Създаденото в продължение на години като сортов и породен състав, като технологии не се цени. А за създаването на една порода са необходими 16-17 г., за един сорт – 14-15 поколения. В повечето случаи не се вижда тежкият труд, който осъществяват селекционерите и научните работници. Много често земеделските производители не искат да плащат роялти (правото за ползване на даден сорт), също много често се използват семена трето и четвърто поколение от даден хибрид/сорт, което обаче означава разпадане на основните признаци и в крайна сметка води до по-ниски добиви. Смятам, че информираността на хората, които се занимават със земеделие, не е все още на ниво за модерно земеделие. Категоричен съм, че земеделските производители трябва непрекъснато да се информират и да се обучават. За семепроизводителите, например, на всеки три години те трябва да минават обучение, за да получат допълнителни знания.

 

Как ще се подобри връзката на всички нива – от професионалните гимназии, през структурата на ССА до хората, които работят на полето или във фермите?
Всички трябва да работим върху убедеността на хората, че трява да получават все повече знания за работата си. Не е достатъчно само да имаш даден сорт или да си усвоил дадена технология – земеделският производител трябва да има поглед и върху пазара, включително и от гледна точка на състоянието и тенденциите на световните пазари. Времето на „Ори, сей, мели, яж“ отдавна е минало. Сега е време да знаеш как да го направиш, за да получаваш високи добиви от селско стопанство. Следващата стъпка, която трябва да се направи, е изпълнителските кадри в селското стопанство да се обучават по адекватен начин съобразно съвременното земеделие. Затова в МЗХ създадохме дирекция „Образование“, която да координира обучението и научните знания в България. Вниманието ни ще бъде първо насочено към професионалните гимназии по селско и горско стопанство, и по ветеринарна медицина.

 

Какво предвиждате?
Правим преглед и анализ на специалностите, на преподавателския състав, на интересите на бъдещите млади земеделски специалисти. И не на последно място трябва да се проучи мнението на бизнеса – голяма част от аграрния бизнес просто стои встрани и чака да получи готови кадри. Но за да има такива готови кадри е необходимо бизнесът да е заявил нуждите си, а и да е направил необходимото за професионалната подготовка на тези кадри.

 

Очаква ли се допълнително редуциране на професионалните земеделски гимназии?
В никакъв случай не бих искал това да се случва. Напротив, дори проучихме нагласите на екипите и през последните 4 месеца нито едно земеделско училище не е изявило желание да стане общинско. Редукцията на средните училища в системата на МЗХ е факт пез годините – от 126 сега аграрните училища са 76. И това според мен е оптимумът от училища за обучението на изпълнителски кадри в земеделието.

 

Реорганизация или оптимизация е нужна на Селскостопанска академия?
Този въпрос обобщава казаното дотук. За да съществува ССА като такава е необходимо да отговаря на изискванията на бизнеса. Тоест, трябва да се промени системата за научни изследвания. В този момент на криза научните знания трябва да бъдат приложни и бързо приложими в земеделската практика. Не казвам, че фундаменталните изследвания не са необходими, напротив, но приложната част трябва да излезе на преден план, за да почувства икономиката положителен резултат от тях. Анализ на институтите в състава на ССА като работа, за финансовата им дейност, а и по отношение на възрастовия състав, където има диспропорция – това са стъпките към реорганизацията. Смятам, че трябва да се търси вливането на млади хора в селскостопанската наука. Така че не става въпрос само за оптимизиране или само за реформиране – става въпрос за търсене и намиране на правилния път за ССА, включително връзката с бизнеса и вписването й в международните изисквания за наука.

 


Говорейки за успешни формули – министър Греков, директни плащания или плановост и затваряне на цикъла е успешната формула за българското земеделие?
Преди всичко трябва да има плановост в действията. Директните субсидии са добре дошли, но те само подпомагат дадено производство. А и не е далеч времето, в което субсидии вече няма да има. Затова в този период от време трябва да изградим стопанства, които да са жизнеспособни и печеливши. Само така един земеделски производител ще може да изгради стопанство с добавена стойност, рентабилно стопанство. Затова е необходимо планиране и то трябва да е основата, от която тръгват земеделските производители.

 

Интервю на Ваня Кюрчева, Фермер.БГ

 

 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!