Манол Тодоров е председател на пчеларско сдружение „Странджански манов мед”, стопанисва и пчеларска ферма с над 800 семейства. В интервю за Фермер.БГ Тодоров заяви, че към сектор "Пчеларство" има европейски геноцид.

 

 

Г-н Тодоров, как се справиха пчеларите в Странджа с масовото измиране на пчелни семейства тази година?
Възстановихме жертвите, но това се отрази на медосбора – количествата мед тази година са по-ниски. Причините са две. Първата е в това, че когато се възстановяват пчелите семейства, няма как добивите да не паднат. Втората е, че в нашия район пчеларите преминават към биологично земеделие, което означава повишаване на качеството на добития мед и понижаване на количеството. Освен това разходите за производство се увеличават двойно. Но като цяло към момента положението в Странджа е нормално – зазимяваме пчелните семейства.

 

Лесен ли е преходът към биопчеларство в контекста на по-високите разходи и неясно какви субсидии в сектора?
Странджа е защитена местност и това изключва интензивното земеделие, тоест имаме идеална възможност за производство на биологични пчелни продукти. Разходите, обаче, наистина са сериозни, а на този етап цената на биологичния и на конвенционалния мед е една и съща. Надяваме се в близко бъдеще това да се промени и цената на биологичния мед и пчелни продукти да е поне с 30-40% по-висока.

 

Оптимист ли сте за следващия програмен период – от 2014 г. влиза в сила и новата Национална програма по пчеларство, но в нея са заложени рестриктивни мерки?
Мерките са рестриктивни за средните и за едрите пчелари, защото тези, които вече са закупили до 150 кошера, няма да имат възможност да кандидатстват. Като цяло, знаете, има сериозно намаление на общия бюджет за земеделие и това е пагубно за пчеларството в България. В новата ОСП не са предвидени субсидии за пчелно семейство, но в същото време има договореност за европейските плащания в частта на националните доплащания за от 8 до 13% субсидии в животновъдството, обвързани с производството. За голямо съжаление, пчеларството се оказа в негативния списък заедно с тютюнопроизводството. Ние, пчеларите, нямаме разумно обяснение защо пчеларството е в този списък. Нямаме обяснение и защо за пчеларството няма държавна помощ De minimis за тази година. Това е геноцид спрямо сектор „Пчеларство“.

 

Какви са очакванията ви все пак за новата пчеларска програма?
През изтичащия период на действие на програмата, тя изигра своята роля – с всички плюсове минуси, разбира се. Доста от пчеларите успяха да си закупят кошери, отводки, лекарствени препарати, за майки. Според мен, обаче, финансирането по програмата трябва да е по-сбито.

 

Какво означава това?
По мое мнение в Националната програма по пчеларство трябва да има финансиране само за закупуване на кошери, отводки и лекарствени препарати. Всички други мерки нямат място в пчеларската програма. Защото един сектор може да върви напред само когато увеличава и модернизира базата си. Според официалната статистика в България има 550 000 пчелни семейства, отглеждани от около 35 000 пчелари, и на тази база би трябвало да е разработена и пчеларската програма. Истината е, че досега програмата беше за около 1 000 пчелари, с промените за новия период може би до около 2 000 пчелари ще могат да се възползват от нея. Тоест, над 30 000 пчелари ще останат без каквото и да било подпомагане.

 

Един от акцентите на ПРСР 2014-2020 г. ще бъдат малките стопанства – възможност ли е това за дребните и средните пчелари?
Да, възможност е, стига да не се окаже, че и в тази мярка не влиза пчеларството. В новата ПРСР трябва да има финансиране и за активни фермери, само дето още няма дефиниция за активен фермер. Казано по друг начин – как да бъдем оптимисти, като се очертава и в следващия програмен период в сектор „Пчеларство“ не се вижда възможност за финансиране. Това, върху което искам да акцентирам, е че ние настояваме в новия програмен период да бъде разписано пчеларите да имат възможност да участват в схемите за единно плащане на площ. Защото пчелите са тези, които най-много допринасят за екологично равновесие в природата и за биологичното разнообразие.

 

Как виждате бъдещето на мановия мед?
Ние, пчеларите от Странджа, имаме вяра, защото в нашия край се произвежда най-чистият и най-качественият манов мед. Работим по различни програми, по една от които правим изследвания на пет проби от пет пчелина в пет независими лаборатории. Надяваме се когато се обработят всички резултати да имаме писмени доказателства по какво се отличава странджанският манов мед от другия мед. Надежда за пчеларите от Странджа и най-после да успеем да регистрираме произведения от нас манов мед като защитено географско указание. Това е единственият шанс фермерите да започнат да получават цена, каквато заслужават.

 

Интервю на Ваня Кюрчева, Фермер.БГ

 

 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!