При нас годината не е много добра, тъй като е доста висок инфекциозният фон на гъбните заболявания. Предполагам, че доста ще падне добивът на грозде. Зависи кой как го е гледал, колко третирания е направил, както и какво ще бъде времето през август и септември, коментира проф. д-р Иван Пачев за Агри.БГ.

Сензори улавят болести по лозята в реално време

През пролетта районът на Плевен се прочу с опустошителните градушки, особено в село Българене. Оказва се обаче, че не ледените късове са били пагубни за гроздето.

„Специално при нас имаше слаби градушки, които не се отразиха така силно, но за сметка на това инфекциозният фон е доста висок и той си оказва влияние. Става дума за брашнеста и обикновена мана. Лошото е, че те се появиха за пръв път точно по време на цъфтежа“, обяснява директорът на Института по лозарство и винарство в Плевен.

Той предполага, че неговите колеги в Южна България, където климатът е по-благоприятен, с по-малко валежи и по-високи температури, ще имат по-добра реколта. 

„Като цяло не мога да кажа, че ще има много качествено грозде на север. Всичко зависи от това, как ще бъдат месеците август и септември, точно когато е фазата на зреене. Ако тогава времето е сухо, качеството ще бъде добро,“ надява се професорът.

Иван Пачев: „Рано е да се правят прогнози за очаквани добиви. Предполагам, че реколтата ще бъде от порядъка на 50–60% от миналата.“

Родните производители продължават да проявяват интерес към новите български сортове, тъй като са устойчиви на болести и се нуждаят от по-малко третирания. 

„Особено „Кайлъшки рубин“ е един от сортовете, който най-много се търси. Посадъчният материал не е кой знае колко по-скъп от другите. В Института в Плевен го продаваме на цена от около 3–3,50 лв. При устойчивите сортове икономическият ефект е по-висок,“ убеден е директорът.

По негови наблюдения в световен мащаб най-добра се очертава да бъде реколтата в Австралия и Южна Африка. Пролетните градушки и продължителните летни жеги в Западна Европа не предвещават нищо добро.

„В световното винопроизводство модата се диктува от Франция, Испания и Италия, както и отчасти от Германия. Запазва се тенденцията „Каберне“ и „Мерло“ да са основните сортове, които се използват във винопроизводството,“ коментира проф. Пачев.