Кризата заради COVID-19 не успя да сложи своя отпечатък върху развитието на земеделието в Северозападна България, сочат статистически данни за първото полугодие на 2020 г.

Отрицателна тенденция: Заплатите в земеделието продължават да падат

Селскостопанските специалисти са най-малко в професионалната структура на регистрираната безработица в района. Те са едва 7,8% спрямо внушителните 37,5% на незаетите с инженерно-техническа квалификация, 27,2% от икономисти и 15,1% специалисти от областта на услугите. Същевременно делът на регистрираните освободени от аграрния сектор продължава да е най-малък. Това са 949 души, или само 3,3% от всички, които по някаква причина са изгубили работата си.

Селското стопанство е с традиции в Северозапада. Съперничи му единствено преработването на произведената продукция, което отново е свързано със сектора.

„При нас във Врачанско например има традиционно развито растениевъдство и това е отрасъл, с който хората от години си изкарват прехраната. Освен това само в 2 от общините има развити производствени предприятия и хората могат да разчитат на заетост там. Но в община Борован и Хайредин например на повечето хора им се налага да се занимават със земеделие, защото иначе няма какво друго да правят. Това са предимно аграрни райони. Който се хванал да я работи тази работа – работи. Който не е – чака на бюрото по труда, защото и работните места по службите не са много“, коментира Веселин Петров, който именно поради тези причини избрал да си изкарва хляба с производство на зеленчуци.

Статистиката също потвърждава мнението му. Факт е, че Северозападният район остава с най-ниска икономическа активност, нива на заетост и най-висока безработица. В обстановка на обявено извънредно положение общо в областите на Северозападния район – Видин, Монтана, Враца, Ловеч и Плевен, броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение показва тенденция на намаление през 2020 г. въпреки временните и частични увеличения на заетостта.

Средно месечното равнище на безработица бележи ръст в сравнение с първото полугодие на 2019 г. с  1,7% и достига 12,4 % през първото полугодие на 2020 г. Това го прави най-висок показател в страната - с 4,8% повече от средните за държавата 7,6%. Селскостопанският сектор обаче не попада в групата на най-засегнатите в икономиката на Северозападен район, макар и да е далеч от структуроопределящите браншове.

В аграрния сектор тази година са разкрити 791 работни места, което е 9,9% от всички нови работни позиции. Сред тях най-многобройни са местата за селскостопански работници, трактористи, комбайнери и полевъди.