Земеделски производители от добричко се жалваха, че все още нямат отговор на въпроса ще има ли пари  за сключените след август 2009 г. договори по проекти по Мярка 121 на ПРСР. Те вече са платили на фирмите - доставчици от 20 до 40% от земеделската техника, за която са кандидатствали, като идеята им била тази година да жънат с новите машини. Според експертът от ДФ "Земеделие" Свилен Колев, зърнопроизводителите няма да изгубят парите си, след като проектите им са били одобрени.

"Това, че към момента няма пари по тази мярка, не значи, че на по-късен етап няма да ви бъдат възстановени разходите", каза той на среща - дискусия в Добрич. На нея присъстваха и експерти от МЗХ.  От ведомството съобщиха, че към края на май т.г. от 2600 подадени проекта са разгледани 1900. От тях почти всички са със сключени договори, като по 1011 има плащания. Миналата година работата на ДФЗ била блокирана, заради многото проекти и комисията по разглеждането не била във физическо състояние  да ги обработи. Процедурата по проверката на ОЛАФ допълнително забавила процеса.

На въпроса от коя дата не са разглеждани проекти по Мярка 121 и от кога датират последните плащания, експертите уточниха, че предложенията се гледат регулярно и всеки месец се публикува информация за това на сайта на ДФЗ. Според членове на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите обаче не е ясно проектите, които са били входирани и до началото на септември 2009 г. дали ще бъдат разгледани и одобрени.

От МЗХ и ДФЗ отговарят, че средства по Мярка 121 могат да бъдат прехвърлени от други мерки, които вече не представляват интерес за стопаните. Така максимално щели да се захранят останалите проектни предложения за модернизиране. Това обаче ще се случи евентуално след междинната оценка по изпълнение на ПРСР. Същевременно Алексъндър Атанасов - експерт в МЗХ прикани земеделските производители да ползват субсидиите по мярката за агроекологични плащания. От 420 млн.лв. наличен ресурс, са усвоени едва 3 млн. лв., подчерта той.

България е единствената от 27-те страни в ЕС с толкова много остатъчни пари по тази мярка. Всички останали държави са активни в усвояването им. Нещо повече - ако досега са се полагали по 100 лв. на дка за трайни насаждения, то вече ще бъдат изплащани по 150 лв. Дори и да има загуби от това, че се използват само разрешени от ограничителния списък препарати, спадът в добивите е около 20 - 30%, според специалистите. Без хербициди реколтата пада с 50 на сто, категорични са пък производителите. Те отново настояха финансово да се обезпечи мярката, която представлява най-голям интерес за тях. Те си задават въпроса защо проектите им са били приети, след като за МЗХ е било ясно, че няма пари и по този начин се чувстват подведени да правят разходи по разработване и инвестиране.

"По ред причини първите подадени проекти се забавиха много - след средата на 2008 г. Макар, че от Разплащателната агенция и МЗХ, като управляващ орган крият, все още има неразплатени проекти от 2008 г.", съобщи Панев.  Нещо повече, комисията по прозрачност, в която участват и членове на НАЗ не е заседавала от няколко месеца. Тя е един от органите през които задължително минават проектите при процедурата на одобрение. От друга страна, субсидията по Мярка 121 за 2009 г. е 50% от стойността на проекта. През настоящата вече пада на 40%. Кой ще поеме отговорността за разликата от 10% при проекти със сключени договори през миналата, но изплатени през настоящата година, питат още стопаните. Става въпрос за няколко милиона лева общо. Отговорността според тях е доста размита, но би трябвало да я поемат и РА като изпълняващ орган, и МЗХ като управляващ.  



ВИДЕО по ТЕМАТА :

Калина Илиева  - За изплащането на проектите по мярка 121