Кръгла маса, посветена на Закона за браншовите организации на земеделски производители и преработватели на земеделска продукция се състоя вчера в столицата. В нея взеха участие представители на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) и на най-големите сдружения на фермери и компании в сектора.

Стопани, тече спешно обсъждане на Закон за браншовите организации

Инициаторите на срещата от ресорното ведомство подчертаха, че за момента нямат намерение да внасят нови законови текстове за обсъждане в Народното събрание, нито да подновяват работата по приемане на стария законопроект от 2016 г. Целта на допитването до браншовиците е да установи дали закон за създаване на представителни организации в отрасъла е необходим и при какви условия. В момента тече процедура по оценка на нуждата от въвеждане на подобен нормативен акт, която ще приключи в края на януари, а резултатите от нея ще бъдат оповестени публично през февруари.

Редица представители на организациите от преработвателната индустрия изказаха мнение срещу приемането на закон за браншовите организации, който да регулира дейността им. Те изтъкнаха, че ако се въведе изискване за задължително създаване и отчитане пред институциите на такива сдружения, каквито изисквания са залегнали в стария законоппроект от 2016 г., това ще доведе до утежняване разходите на съответната организация.

Други лица от отрасъла заявиха, че в почти всички останали европейски държави съществуват представителни браншови организации, като членството в тях често е задължително условие за упражняване на съответната дейност, а в някои случаи - и за получаване на субсидии.

Повечето представители на земеделските и животновъдни обединения се съгласиха, че закон за браншовите организации е нужен. Ето какво мислят те по въпроса:

Костадин Костадинов, председател на Национална асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ):

Имаме нужда от нов закон за браншови организации, от квалификации кои сме всички, от представителност. В момента е период на преговори за новия програмен период. Видях списък със 186 организации - кого да покани Министерството и по какъв критерий? Навсякъде на международно ниво има браншови камари. И навсякъде е на задължителен принцип или полудоброволен. Няма доброволно сдружаване. Трябва да има критерий за представителност, една организация в сектор и вариант полузадължително членство. Членуваш, получаваш определени неща, като право на работа и изпълняваш. Всички камари в Европа са с правомощия. Те участват в подпомагането. На регионален принцип се изчертават площите за подпомагане, кандидатстват заедно като организации за подпомагане, провеждат обучения. Всичко е делегирано от държавите на тях. Но за да стане всичко това, трябва да има закон и идентификация на самата камара. Да, нужно е да се създаде камара. Трябват правила, защото каквото се прави на доброволен принцип не работи.

Симеон Караколев, съпредседател на Национална овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА):

Нашата позиция е всеки един сектор да има браншова организация и всеки един производител, под една или друга форма, да членува в нея. Много по-лесно по този начин се предава на администрацията какъв е проблемът и много по-лесно по този начин се дават експертни предложения и се вземат експертни решения. В животновъдството субектите са около 15 000 и са представлявани от над 50 организации. Някои от тях са много малки, а намират място на ниво експертни съвети, в които се определят държавни политики за години напред. България също така има нужда да развива кооперативи. Ние сме едни от малкото - в животновъдството, които сме започнали да развиваме такива. Вече имаме 400 човека, които са обединени в кооперативи. Не можем да избягаме от примера на другите европейски държави, които са тръгнали от същото ниво, като нас. Примерен модел за браншови организации е Румъния. Там не можеш да вземеш субсидия, ако не членуваш в дадена организация. Овцевъдните стопанства са около 40 000 и има три федерации, на регионален принцип. Не се обхваща продукция, а фермери, отглеждащи съответен вид животни. Това при тях работи от около 10 години. Въпросът е дали администрацията има желание да храни такива обекти, които на тях ще им бъдат коректив. Защото без да им създадат предпоставки за издръжка, те трудно ще просъществуват.

Божидар Петков, председател на Българска асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните:

В сега съществуващия текст на закон от 2016 г. се препоръчва браншовите организации да бъдат регистрирани в полза на своите членове, т.е. - в частна полза, но в същото време в Комитета по наблюдение с преобладаващо мнозинство са организациите в обществена полза. Това им дава предимство, а някои от тях нямат много общо с бранша. По тази причина многократно сме искали закон за браншовите организации, за да се създадат организации със структура, определен обем продукция и членове. В много случаи, многобройните асоциации изказват разнопосочни мнения, но ако на съответната държавна структура е угодно, не се съобразява с тях, поради липса на представителност. Проблемът със земеделските браншови организации, които в много случаи се роят, също не е добра тенденция. Искаме да бъдем представителни, както в национален мащаб, така и в интернационален и по този начин нашият глас да се чува навсякъде.

Петко Симеонов, Сдружение за биологично пчеларство:

В пчеларския сектор е огромен проблем липсата на представителност. Ние сме добър пример как не трябва да се случват нещата. Има камара, НПО-та, които нямат никаква представителност. В същото време има закон, който регламентира браншовата организация в сектор пчеларство. Но факт е, че от 2001 г. до днес нито една организация не е направила стъпки за признаването си като такава. Което означава, че има проблем - законът не е достатъчвно изискващ и няма смисъл за малките производители да се опитват да членуват. Затова трябва да има законодателство и ясни правила, които да бъдат налагани, особено на малките производители, но трябва много добре да бъдат застъпени организациите на производителите. Такива са кооперативите. Целият сектор земеделие трябва да бъде преструктуриран на този принцип. Още повече, голяма част от новите инструменти на ОСП се ползват от организациите на производителите. В сектора на пчелните продукти не виждам бъдеще и каквато и да е конкурентоспособност, ако самите производители не бъдат организирани в кооперативи.

Димитър Белоречков, председател на Съюз на птицевъдите в България:

Начинът, по който регистрацията е записана в проектозакона от 2016 г. е смешен, защото ние всичките сме регистрирани в търговския регистър. Не е необходимо да има закон, само за да се регистрираме. Не всички браншови организации имат представителност в цяла България, защото може да има райони, в които това производство не съществува. В птицевъдството има области, в които има само един производител с 500 кокошки. Представителността не може да спре една организация по никакъв начин. Ние представляваме ок. 60 предприятия и държим ок. 30% от производството. Останалите стопани са дребни и даже не знаят, че има организация. Едно задължително прегрупиране, след което да останат само дейните организации е дълъг период, който изпускаме с това изискване за представителност още при първите стъпки. Според нас, не е необходимо да има закон. Всеки един закон, който изисква отчетност на дейността ни, ни прави зависими от този, който ни дава задачи. Ако такова нещо се създаде, то трябва да е за всички браншове, не само за земеделието.

Иван Петров, Национално обединение на младите фермери:

Едва 30% са официално регистрираните земеделски производители. Така че не може да се докаже каква е представителността на която и да е организация. Същото е за произведената продукция. Критериите не са реалистични. Могат да се възприемат незадължителни правила, но ако в един бранш има три асоциации, да се създадат такива правила, че да се излъчи един представител. Защо някой трябва да бъде задължен да членува, особено ако не е съгласен с позициите, които дадената асоциация излага?

 

Нова година - нов късмет. Предстои да разберем през 2020 г. ще има ли или не Закон за браншовите организации у нас.