Безспорно темата на отминалата седмица бяха промените в данъчното законодателство, които да облекмат земеделските производители и да отпадне облагането на субсидии до 100 000 лв. с данъци. 

Единодушието в Комисията по земеделие в Народното събрание се видя в гласуването на тези промени без нито един вот против. 

Един от вносителите на тези промени - народният представител Иван Христанов обясни от своя гледна точна идеята на тази инициатива и необичайното единодушие на депутатите в комисията. Това стана в предаването “Агросвят” по дарик радио. 

“Подкрепата е от страна на всички. Това, което ни обедини, е всъщност убеждението и усещането, че от доста дълго време държавата е длъжник на собствените си земеделци. Можем да кажем, че от 30 години българската държава не инвестира в земеделието си - нито пари, нито усилия, нито благоприятна данъчна рамка. 
България е една от малкото държави в ЕС, които няма благоприятстваща родното земеделие данъчна рамка. 

Повечето други държави имат такава рамка, че земеделието им се намира в привилегирована позиция. 

Вижте още: Росен Костурков: Имаме подкрепа за отпадането на данъците върху субсидиите

Искаме да вярваме, че това е първата стъпка от една дареч по-комплексна и по-дълбока данъчна реформа в полза на българските земеделци”, отбеляза Христанов. 

По думите му животът на този Парламент очевидно няма да е дълъг, затова политиците е редно да заявят ясно позиция, защото дори в пленарната зала депутатите да се сменят скоро, “земеделците, които остават и работят българската земя, трябва да настояват за продължаване на тази данъчна реформа”. 

Христанов изрази притеснение, че една част от браншовите организации са отказали да окажат подкепа по чисто политически причини, защото те са схванали това като като инициатива на “Продължаваме промяната” и са го окрасили в политически краски. 

“Това е общ проект, подкрепен от всички политически сили. Разговаряме с господин Чобанов (Петър Чобанов - председател на Комисията по бюджет и финанси в НС - бел. ред.) и зам.-председателите на бюджетната комисия. Виждаме, че има разбиране за подкрепа. 
Затова се обитваме да ги убедим още този четвъртък законопроектът да бъде внесен в дневния ред на заседанието, за да може тази промяна да се случи още в рамките на това Народно събрание”, обясни Христанов и допълни, че един от основните аргументи, които се изтъква срещу тези промени, е, че може да се направят и наесен. 

“Ние се опитваме да убедим комисията, че земеделците имат нужда от предсказуемост. И че е по-добре да го направим сега, за да им дадем усещането за спокойствие за другата година, вместо да го отлагаме за септември и да създаваме напрежение, недоверие и оттам българската държава да покаже, че може би не е чак толкова загрижена”, обяни народният представител. 

По повод упрека, че това може да е свеж полъх в предизборните кампании на партиите, Христанов каза, че няма място за спекулации и че критиките в тази посока са на завистници и хора, които се опитват да принизят усилията за България на всички политически сили. 

“Без значение колко изострени бяха отношенията между мен и госпожа Десислава Танева, ние намерихме общ език, за да можем да работим в полза на българия, а не да използваме нещата, които са важни за политически дрязги”, отбеляза Христанов. 

По отношение на внесения от Министерството на земеделието Закон за браншовите организации, той каза, че депутатите в аграрната комисия все още не са влезли в обсъждането му буква по буква с останалите политически сили. 

“Бѐли се случват буквално с една грешно поставена запетайка. Не сме стигнали дотам, но повърхностният прочит, както нашият, така и на колегите от останалите политически сили, ни навежда към мисълта, че този проект има твърде много дефицити, за да може да бъде подкрепен”, отбеляза Христанов.

Той обясни, че на депутатите от Комисията им предстои да работят и върху промените за пасищата, внесени от Албена Симеонова, но текстът има нужда от усъвършенстване, смята Христанов. 

Вижте още: Ще продължаваме ли да пасем виртуални животни на реални пасища?

По повод инициативата от създаване на българска аграрна камара той подчерта, че всички политически сили трябва да се въздържат от каквото и да било говорене, вмешателство или обсъждане, за да се премахне рискът тази идея да бъде опорочена и политизирана. 

Дали обаче е редно, както настояват редица представители на бранша, първо да се създаде закон, а след това да се парви камара или друг вид структура, за да се елеминира рискът от продължаване на дейността на т.нар. кухи организации. 

“Там, където има активно гражданско общество и се саморегулират секторите, няма нужда от закони. Цялата инициатива за създаването на подобен закон идва именно от осъствието на тези усилия, на които ставаме свидетели в момента. 

Законите са там, където обществото или сектора, не са се справили сами и се налага върховният законодателен орган - Народното събрание, да се намеси. Ако инициативата не срещне подкрепата на това общество, тогава трябва да се стигне до този закон, който да острани най-накрая тези проблеми, насложени от 30 години”, коментира Христанов и добави:  

“Бившият зам.-министър Стефан Бурджев ги нарече казионни - такива, които защитават интересите на двама-трима души, а не интересите на сектора. Българското земеделие е тежко завладяно от подобни организации. И независимо дали е израсла отвътре тази камара или е регулирана със закон, ние имаме нужда да почистим земеделието от хора, чиято единствена задача е да лобират в собствената си полза, а не в полза на всички земеделци от сектора или от конкретно направление”. 

Как ние коментирахме данъчните промени за земеделците и другите важни теми от седмицата - вижте в тазседмицния AgriПодкаст. Слушайте AgriПодкаст като част от предаването “Агросвят” по Дарик в неделя преди обед.