Във Франция собственикът фермер гледа от 250 до 350 животни сам, без наета работна ръка. Това са предимно фамилни ферми, разказва д-р Евгения Ачкаканова за Агри.БГ.

Цифровизация в овцевъдството – опитът на 18 държави

Като председател на Асоциацията за развъждане на породата Ил дьо Франс в България тя посещава тази западноевропейска страна няколко пъти в годината. По нейни наблюдения средната ферма под селекционен контрол там включва 250–300 животни. Всички мероприятия по селекционната програма се извършват само от собствениците на фермите. 

Евгения Ачкаканова: „Във Франция нямат проблем с работната ръка, както е у нас. Целият труд, който се влага, е изключително намален.“ 

Според нея при месодайното направление липсват кой знае какви автоматизирани процеси, които да изискват много техника. Достатъчно е фермата да е направена така, че да има възможност механизирано да се дава храна на животните чрез фуражораздаващи ремаркета, както и да се разхвърля дебелата, несменяема постеля. 

В унисон с нейните думи звучи и Пламен Стойчев, който също е посещавал животновъдни стопанства във Франция. „Бях свидетел как във ферма в селце близо до Париж момче на около 30 години се грижеше сам за 300 животни. Той правеше всички манипулации, като инжекции, обезпаразитяване, рязане на копита“, обяснява стопанинът от Русенско.

Пламен Стойчев: „Целта ни е да докараме нещата до тяхното ниво. Във Франция се борят за всяко едно животно.“

По негови наблюдения във френските ферми работят основно хора от семейството и има приемственост. „Самата организация е доста по-напреднала отколкото при нас и всичко е по-лесно направено като инфраструктура и механизация“, убеден е той. 

Според него за да се достигне нивото на френските животновъди, са нужни финанси и време. Той определя фермите там като по-малки като площ. „Интересно е, че те използват доста по-стара техника от нашата. Просто гледат максимално дълго да оползотворят тази, която имат, и едва след това да си закупят нова“, разсъждава Стойчев.