Естонските земеделски производители имат възможност да получат по-големи директни плащания. Това е следствие на прилагането на нова иновативна програма, която използва сателитни данни, за да следи парцелите и техните обработки. Това каза Катрин Нооркович, фермер от Естония, по време на Четвъртата AgriOutlook конференция в Брюксел.
 
 
“Чрез използването на сателитните бази данни, имаме възможност да видим кой, какво обработва. По този начин броят на нереалните фермери намалява и остават по-големи субсидии за истинските земеделци”, обясни Нооркович.
 
По думите й времето в Естония през по-голямата част е облачно, а в периода от месец май до месец октомври, слънчевите дни са едва 30%.
 
“Заради облачното време използването на сателитните радари е голямо предимство за нас. Благодарение на тях имаме възможността да виждаме какво се случва на полето и на пасищата дори когато времето е облачно. Сигурно се питате откъде имаме тези сателитни данни? Отговорът е прост – те са безплатни. Европейската програма COPERNICUS е създадена съвместно с Европейската космическа агенция (ESA), заради това всяка страна-членка на ЕС може да получи достъп до сателитната база данни безплатно”, разказа фермерът.
 
България не членува в ESA, нo страната ни е подписала временен план за сътрудничество.
 
Източник: Wikipedia
 
За сметка на това Естония започна разработването на системата през 2011 година, днес вече тя работи напълно в помощ на фермерите.
 
“Идеята е, че самата програма дава възможност на фермерите да следят обработките на полето, растежа на културите и т.н. Целта ни е да преминем на 100% контролиране на теренните проверки, към момента това се извършва на 5%”, разясни Нооркович. 
 
Амбицията на Естония вече е напълно възможна, след като през месец май тази година, Европейската комисия (ЕК) прие нови правила, които за пръв път изрично дават възможност спътникови данни от космоса да заместят физическите проверки на място по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП). Новите правила влязоха в сила на 22 май тази година.
 
Системата има 85% точност за откриване на селскостопанските мероприятия на полето и 95% покритие на района. Освен това се актуализира денонощно и изпраща автоматични напомнящи известия на стопаните за предстоящи обработки.
 
“За мен като фермер тази програма означава много по-малко бюрокрация. Повече време за мен, за да се занимавам реално с фермерство и по-бързо справяне с документацията, която вече е изцяло дигитализирана. Това, което бих казала на фермерите от другите страни е, че базите данни са най-ценният ресурс за земеделците, който те могат да използват. Трябва да го оценявате високо и определено не бива да го подценявате”, заключи Нооркович.
 
Подобни системи вече се прилагат освен в Естония, но и в Дания и Швеция.
 
У нас пък преди дни заработи дългоочакваната система за електронни услуги (СЕУ) на Държавен фонд „Земеделие“. Чрез нея фермерите имат възможност да проследят данните от извършените проверки на външни институции. Първата публикувана информация в системата е за кандидатите по мярка 10 „Агроекология и климат” и мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020. 
 
В системата фермерите могат да проверят състоянието на парцелите, пчелините и животните, както и данните от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) и Дирекциите на Националните паркове за Кампания 2018.