Предстои промяна на познатата на земеделските производители система за финансова подкрепа на аграрния сектор с пари от европейския и националния бюджет.

Войчеховски: Всеки ден 1000 ферми в Европа затварят врати

Как ще се промени Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз в периода 2021-2027 г. и ще бъде ли постигната голямата цел за защита на доходите на формерите?

Тези въпроси, заедно с широк кръг от теми, свързани с реформата на ОСП, бяха обсъдени по време на дискусията „Агробизнес 2020“, организирана от Клуб Investor в хотел Империал Пловдив. Агри.БГ бе медиен партньор на събитието.

В дискусията участваха земеделски производители, представители на браншови организации, учени, анализатори и експерти на земеделското министерство и Европейската комисия, студенти. 

Предмет на разгорещени обсъждания стана подготовката на бъдещия национален стратегически план на България, по който ще бъдат разписани новите интервенции – така ще се наричат в бъдеще схемите и мерките за отпускане на субсидии за фермерите.

Както е известно, България се противопостави на предложението на Европейската комисия за намаляване на процента на обвързано с производството подпомагане.

Зам.-министърът на земеделието Вергиния Кръстева обясни защо настояваме за запазване на досегашния ред за тази подкрепа.

Вергиния Кръстева, зам.-министър: „Предложеното намаление от Комисията ще се отрази значително на този тип стопанства, като намалението ще стане с 25% през първата година до 21% през 2027 г. Засегнати са 13 хиляди фермери в сектор „Животновъдство“ и близо 14 хиляди в сектор „Плодове и зеленчуци“. 

Предвидено е по-високо ниво на подпомагане за малки и средни стопанства и това е видимо от задължителната схема за преразпределително плащане и предвидените тавани на плащанията за големите стопанства. 

В момента схемата по зелени директни плащания става така наречената предварителна условност в бъдещия период. Това е минималното ниво, което трябва да спазва всеки фермер, за да има право на подпомагане. И оттук нататък целите на новата политика са надграждане на сегашното ниво чрез екосхеми по първи стълб, както и мерките от втори стълб мерките „Агроекология и климат“ и „Биологично производство“.

Елисавета Върбанова, служител на правния отдел на Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските район“ на Европейската комисия, запозна участниците във форума с основните регламенти за реформата на Общата селскостопанска политика през следващия програмен период.

Сред целите, които новата ОСП си поставя, е опростяване и олекотяване на правилата, по-справедливо разпределение на европейските субсидии, специална подкрепа за малките стопанства и за младите фермери.

Елисавета Върбанова, ГД „Земеделие“ на ЕК: „Основна структурна промяна за в бъдеще е, че трите основни регламента – за директните плащания, за развитието на селските райони и голяма част от регламента за общите организации на пазара, се сливат в един регламент. 

Самият факт, че три регламента се събират в един регламент, води до спазване не на три различни сета от правила, а само на един вид правила, които са включени в стратегическия план по ОСП за всички бенефициенти. Така че и държавната администрация, и бенефициерите, които досега е трябвало да спазват различни правила – за директните плащания, за развитието на селските райони, за пазарните мерки, сега ще трябва да спазват един вид правила. Това е голямо олекотяване, опростяване на изискванията от страна на Комисията.“

Силвия Резеши, експерт в отдел „Директни плащания“ на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия, представи плановете по ключова за всички фермери тема: какво се предвижда по отношение на директните плащания за новия програмен период.

Силвия Резеши, експерт в ГД „Земеделие“ на ЕК: „Първо и преди всичко приоритет е подкрепата на малките и средните стопанства, както и за младите фермери. Всички сте наясно, че нашата политика – ОСП, е подложена на определени критики, свързани със справедливостта на разпределение на подкрепата, свързани с екологичните резултати от подкрепата.

Всъщност този фокус, този приоритет за подкрепа на малките и средни стопанства е отговор на този вид критики. Знам, че са обсъждани не само в България, а и на европейско ниво също основни горещи теми. Те са намалението на преките плащания, което е залегнало в предложението на Комисията над 60 хил. евро на стопанство и въвеждане на таван над 100 хил. евро на стопанство – като се отчитат разходите за труд, включително и семеен труд. 

По отношение на приоритетите имаме заделяне на минимум 2% от националния пакет за директни плащания за млади фермери. Процесът на външно сближаване или конвергенция. Имаме плащания на кръгли суми за малки фермери.“

Какво ще се промени спрямо сегашните правила?

„Държавите членки ще определят дефинициите в рамките на рамковите дефиниции, зададени в регламента, както и интервенциите, включително и условията за допустимост. Държавите членки ще определят равнищата на подкрепа в зависимост от нуждите и държавите членки ще имат много повече гъвкавост при финансовото управление на средствата. Какво ще се промени?

Надяваме се, по-точно таргетиране предимно чрез разпоредбата за истинските селскостопански производители, която цели да не се предоставя подпомагане на доходите на лица, чиято земеделска дейност представлява само незначителна част от цялостната им икономическа дейност или чиято основна стопанска дейност не е селскостопанска, не е земеделска“, обясни Силвия Резеши.

 

Следете темата и на cap4us.agri.bg