Овощари са съгласни да плащат таксата за противоградова защитата, но въпросът е до каква степен тази защита ще ни бъде гарантирана. Това каза в интервю за Фермер.БГ Димитричка Търпанова, председател на УС на Добруджански овощарски съюз.
 
Госпожо Търпанова, какви действия трябва да се предприемат, за да се намалят загубите, които претърпяха овощари тази година?
Тази година е много тежка за нас, ако може държавата да ни помогне, ще е добре. Разбира се, отчитаме това, че проблемът не е само при нас, цяла Европа е в същото положение. Нашето производство е много несигурно. Не се изключват моменти когато две или три години производител не може да реализира доход от продукцията си, а разходите по отглеждането на една овощна градина са много големи. 
 
Кои са най-големите проблеми пред които сте изправени?
Голям е проблемът с работната ръка – няма хора, които да берат, но основният ни проблем си остава пазара, тъй като се борим със стока, която е калибрирана, субсидирана, евтина и докарана тук.
 
Относно продажбите, ние сме зависими от европейския пазар.  Наше мнение е, че поставяйки ни на един общ европейски пазар, би трябвало да бъдем подпомагани наравно с колегите от него. Например Македония и Сърбия дават страшни субсидии на производителите си. Нашите зеленчукопреработвателни предприятия масово купуват продукцията от Македония. Там при показването на фактура за износ, получаваш субсидия за това, че са изнесли стоката си и прихода остава в държавата. Ние нямаме такава политика и се опитваме да получим максимална помощ от Европа и от нашия бюджет, а след това тя да бъде правилно разпределена, за да има максимален ефект от тези пари.
 
Кои са вредителите и болестите, на които се натъкнахте тази година?
Основно гъбните заболявания от многото дъждове. Топлата зима провокира бума на инсектицидите, след това и ранната пролет. Основно агрохимическата защита се увеличи страшно много. Продукцията се опазва много трудно, при тези дъждове пръскаме на 6-7 дни. А сега, както няма продукция, дори и икономия да се направи – пак не можеш да изкараш нищо. 
 
Реално цялата продукция ли е унещожена, в какъв размер?
При нас дъждът удари когато цъфтеше кайсията и ранните сортове не можаха да тръгнат. Същото се получи и с черешата в някои райони и там те са тотално унищожени. Сливата и прасковата пък въобще не стигна до цъфтеж. Топлата есен принуди дърветата да тръгнат към вегетаця, но 2-3 дни след това температурите рязко се понижиха и цъфтежът приключи. Като цяло пролетта не даде възможност за нормално развитие на културите и за нормално плододаване. Сега има късните сортове кайсии, от които се обраха примерно по 500-600 кг, обаче от ранните сортове, не можаха да се съберат и 100 кг. Разбира се това не е масова практика. Имаме колеги с късни сортове, които не можаха да оберат нищо, тъй като масивите им се намират на по-високо място и дъждът ги хвана. 
 
Удовлетворени ли са овощарите от проекта на Наредба 6, във връзка с извънредното подпомагане?
Извънредното подпомагане в сектора не е бране и раздаване на изтеглената от пазара продукция на социални заведения. При нас проблемът е, че просто ние няма какво да берем. Това нас в момента няма как да ни касае, защото ние нямаме продукция, какво остава да я оставяме и да я изтегляме от пазара. От извънредното подпомагане се възползваха големите страни членки, тъй като те работят на кооперативи, докато в България този модел не е ясно утвърден и реално постижим в момента. 
 
Какъв е моделът при нас и за кого Наредбата работи?
При нас ситуацията е друга, няма как да оставиш продукцията и да не я береш или да я изтеглиш от пазара, при положение, че подпомагането ти е на база реализирана продукция. И 200 кг продукция да имаш, гледаш да обереш плода и да го продадеш, за да получиш поне обвързано подпомагане, защото това, да оставиш растението и да не го береш, те лишава от правото на обвързано подпомагане. Този проект на Наредбата излезе най-вече заради реколтата от череши в Кюстендил. В този ред на мисли ако имаш много продукция, унищожена от градушките, дъждовете, е нормално да го оставиш за небране, но като цяло ние тази година имаме проблем с липсата на продукция, а не толкова с реализацията. Реализацията е на ниска цена, там също ни удря, но предпочиташ да вземеш нещо, отколкото да го оставиш и да вземеш около 14 стотинки... Наредбата е добра, но за нас , на този етап, няма приложение...
 
Склонни ли са овощари да плащат за противоградова защита?
Като цяло ние - овощарите и зеленчукопроизводителите сме най-засегнати финансово от градушките. При нас се унищожава реколта, която е почти пред бране, с много разходи за производство. В един декар трайни насаждения, в зависимост от културата, варират от 400 до 600 лв на дка разход, за да прибереш тази реколта. И като те удари градушка ... разходът е направен, а ти от своя страна няма какво да направиш. Нямаме заводи за правене на сокове, а в момента имаме проблем с прасковата, която е градобитна. Просто няма кой да я преработи. Застрахователите не я плащат, защото тя може да е ударена, но понеже е на дървото, а не е на земята, казват, че е за преработка, а то реално кой да я преработи? Колегите се мъчат колкото да оцелеят... Като изключим сливата и кайсията, които отиват във винпромите, прасковата се продава много трудно. Черешата пък въобще не ти се връзва да я береш градобитна, а след това да търсиш да я продадеш, тъй като ще платиш повече, за да я обереш, отколкото ще вземеш като я продадеш.
 
Тоест, съгласни ли сте да платите определена такса в каузата на това да бъдете защитени?
Съгласни сме, но въпросът е до каква степен ще ни бъде гарантира защитата. Много е важно как ще се направят правилата на това дружество и кой ще плаща, когато реално площите ни са унищожени от градушки. Ние сме съгласни да си плащаме на декар. До 1 август промяната трябва да влезе в ЕК, което значи, че до тази дата кабинетът трябва да е готов. Преди това, във всички случаи, ще има среща с браншовите организации. Официалната версия в момента е, че се правят анализи на база приключване на СЕПП. След събирането на данните правителството ще прецени какво да предложи и какво не. 
 
 
ИНТЕРВЮ НА
Христина ВАСИЛЕВА