Стремежът към производство на чиста храна връща семейството на Златина Георгиева към корените във варненското село Изворско. Там четирима души запретват ръкави и изграждат малка ферма. Какво е да си фермер днес и как една чаровна дама намира смисъл в животновъдството?
Защо и как се насочихте към фермерството?
Това е семейна наследствена ферма. Баща ми цял живот е отглеждал животни. Той е в основата. През 1995 г. създава фермата в Изворско, така че „виновникът” е той. През 2012 г. се включихме с моето семейство, запретнахме ръкави и доразвихме фермата. В момента имаме 40 млечни крави.
С какви средства започнахте, какви инвестиции сте направили?
Аз съм малък производител, през 2012 г. участвах в ПРСР по мярката за млад фермер. Това е единствената мярка, по която сме получили подкрепа. После продължихме и поставихме мандра, това вече се случи с кредити. Наложи се да го направим, тъй като искахме с добитото мляко да произвеждаме още нещо – сирене, кашкавал, кисело мляко.
Това ли е основният ви поминък?
Да, това е. Когато се захванахме с животновъдството, бях по майчинство. След като приключи и се върнах на работа, бях съкратена. Така съдбата явно се намеси, защото ни принуди да вземем решение да се преместим от Аксаково в село Изворско и да се захванем с фермата. Не съжалявам. Така че сега това ни е основното занимание, в което сме включени аз, съпругът ми, баща ми и майка ми.
Как реализирате продукцията си?
Нашата продукция не е голяма, ние зависим от сезоните. Например в момента има повече мляко и можем да произвеждаме повече. През есента и зимата кравите пресъхват, няма толкова много мляко, съответно работата и продукцията ни спадат. Реализираме само на фермерски пазари. Засега редовно се включвам във Варна. Имам огромно желание да представям продуктите си и в Добрич. Корените ми са от Добруджа и искам да се срещам с хората тук, да идвам по-често. Фермерският пазар е място, на което можеш пряко да застанеш със стоката си, с лицето си, да поканиш хората дори във фермата да дойдат и да видят как се добива и произвежда всичко.
Как се приемат вашите млечни продукти?
Смятам, че нашите продукти смело могат да се нарекат екологично чисти. Нашите крави пасат по пасища, разположени в Натура 2000. Все още не сме биосертифицирани, но районът ни е екологично чист.
Често ви питат, включително и ние, защото сиренето ви е толкова жълто?
Защото кравите са на паша и това се отразява върху състава на млякото им. Колкото повече прясна зелена трева изяждат през пролетта и лятото, толкова по-високо става съдържанието на каротин. Когато млякото се преработи, отделеният каротин оцветява продуктите.
Какво ви дава фермерството?
Обичам да съм сред животните, да си движим ежедневните дейности, да си приготвям продукцията. Проблеми обаче има много и за мене най-големият е бюрокрацията. Малко в повече ми идват документациите – от една страна ОД „Земеделие”, от друга Агенцията по храните, от трета страна – счетоводството. За истинското фермерство почти не остава време.
Как се виждате след 10 години?
Определено тук, във фермата. Това е една сбъдната мечта. Надявам се да е по-лесно или поне условията за работа у нас да са по-леки. Искрено се надявам, че детето ми тогава ще поеме фермата. Сега е на 10 години, той израсна тук и е много свързан със стопанството. Винаги се включва с каквото може. Понякога дори си мисля, че е надраснал възрастта си. В същото време синът ми има едно истински щастливо детство на село, което в градски условия би било ограбено.
Накъде върви българското животновъдство?
Много ми се иска да вярвам, че има светлина в тунела. Статистиката е черна, показва колко много животни са унищожени. Стадата трудно се възстановяват. Всичко е въпрос и на държавна политика, тъй като се говори за стимули, а в същото време се внасят палмови масла, млека, месо.
;void(0);){kind=link}