Надежда Рангелова-Бояджиева е от София, а семейното й стопанство се намира в град Априлци близо до Троян. В него се отглеждат месодайни говеда от породата Абърдийн Ангус.  Младата дама е икономист по образование. Насочва се към селското стопанство в търсене на здравословен начин на живот, по-близо до природата. Тази пролет тя беше избрана в Управителния съвет на новата Браншова камара за месодайно животновъдство. Надежда Рангелова-Бояджиева е семейна, има две деца.

Дамите в селското стопанство

- Разкажете ни за Вашето стопанство. 

- С месодайно животновъдство се занимаваме от 4 години, като разчитаме главно на естествения прираст. Започнахме с десет майки, които са от месодайната порода Абърдийн Ангус. Вече сме на етап, в който започнахме угояването на животните, което е един от най-важните етапи при отглеждането за постигане на качествен краен продукт.

- Защо избрахте кариера именно в този сектор? 

- Две са основните неща. Първото е нуждата за по-голяма близост с природата и природосъобразен начин на живот. Второто е желанието да произвеждаме качествен краен продукт. В България има голям потенциал за качествено говеждо месо и през последните години това направление започна да се развива динамично.

Също така смятам, че земеделието е един от секторите, които са фундаментално важни за икономиката на страната и има много неизползван ресурс в него.

Има и доста голяма доза идеализъм в нашата работа, защото в планинските и необлагодетелстваните райони, както е Северна България, има много запустели пасища, които са превърнати буквално в гори.

Всъщност част от нашите терени бяха точно такива и ни отне много време, за да ги възстановим. Сега изпитваме голямо удоволствието, когато минаваме и си спомняме как са изглеждали преди години и как изглежда сега.

- Образованието Ви свързано ли е по някакъв начин със сектора?

- Не. Завършила съм „Маркетинг“ в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в София, след това имам магистратура по „Бизнесадминистрация" в СУ „Св. Климент Охридски".

Преди да започна да се занимавам с отглеждането на животни, съм работила в две големи международни компании -  в сферата на бързооборотните стоки и във фармацевтичния бранш.

Образованието и професионалният ми опит до момента ми помогнаха да се насоча към този сектор, защото видях потенциала в него. 

- Кое Ви отведе от София във фермата в Априлци?

- Любовта към българската природа. Много ни харесва районът, великолепната природа и изгледат към Стара планина. Априлци е невероятно красиво и живописно място, в което човек може напълно да се откъсне от динамичния начин на живот в града.

Ние със съпруга ми сме прекарвали летата на село и искахме същото за нашите деца – безгрижно детство сред природата, по цял ден навън, опознавайки живота извън града. 

- Кой Ви помага?

- Имаме двама служители, които работят във фермата. Животните са пасищно отглеждани и  при тях се постига добра ефективност, тъй като през цялата година са на пасище. По-голямата част от работата е свързана с почистването на терените и поддържането им в добро състояние.  

Затова се стремим да механизираме дейността, като използваме техника, но голяма част от стопанството е със стръмни участъци, които не позволяват работа с машини. 

- Има ли практики, които заимствате от чужбина?

- Процесът по угояване на животните е дейност, добре развита в други страни и ползваме консултация от външни специалисти. Както вече споменах, това е един много важен етап от отглеждането на животните. При него трябва да бъде постигнат максимален резултат с минимални средства, а това е цяла наука – един вид нутриционизъм при животните, ако мога така да го нарека.

- Кои са най-ценните уроци, които научихте от практиката?

- За мен лично най-важният урок е, че човек трябва да бъде търпелив и да вярва в идеята си, независимо от трудностите по пътя. Когато имаш една много ясна представа за нещата, с които си се захванал и вярваш в тях, трябва да успяваш да се връщаш към своята крайната цел, независимо от проблемите и пречките по пътя. Това, което разбрах, е, че всеки проблем идва, за да те научи на нещо и въпросът е да не повтаряш грешките си.

- Кое е най-голямото предизвикателство в работата Ви?

- Много са и не знам дали мога да определя едно конкретно. Развитието на фермата е свързано с голяма, все още неуредена, административна тежест и недобре структурираната бизнес среда в България. Вярвам, че ще се справим с тях, но трябва да сме в активната позиция - да даваме обратна връзка към институциите и да се борим за правата си.

Може би това беше и една от основните причини, поради които исках да се занимавам и да помагам в дейността на браншовата организация. Тези предизвикателства не са само пред нас, те са общи за повечето фермери и определено има нужда от обединение, за да може да се поставят проблемите на дневен ред и да се опитаме да намерим решение за тях.

- Как се прави успешен агробизнес в България?

- С много труд. Според мен , това което дефинира успеха е крайният продукт. Смятам, че човек трябва да има ясна представа за това, което иска да постигне като краен продукт, защото потребителите движат пазара.

Когато ние добре знаем какво се търси на пазара и се стремим да предлагаме качествен продукт, гаранцията за успех е налице.. Най-важното е спазването на различните етапи при отглеждането на животните и процесите при обработка на месото за постигане на качествен краен продукт.

За съжаление в България все още нямаме достатъчно натрупано знание по темата и пропускаме някои стъпки, а не трябва.

- Накъде според Вас върви българското селско стопанство?

- Едно нещо трябва да бъде определено и това е „Национална стратегия за селското стопанство“, която да даде обща посока и да обедини хората около различни стълбове в сектора. Пак повтарям, че има много неизползван потенциал в селското стопанство и задължително трябва да има национален план за действие.

Сравнявайки се със Западна Европа и със света изобщо, ние изоставаме в някои сектори, в които имаме възможност да присъстваме и те биха добавили стойност към сектора.

- Точно сега и Европейската комисия настоява всяка държава да напише свой национален стратегически план за Общата селскостопанска политика (ОСП).

- Да, това е от първостепенна важност. Само една добре изградена стратегия може да даде възможност за динамично развитие на сектора. Такава стратегия се изгражда чрез много анализи, обратна връзка и идентифициране на нуждите и потенциала на нашето селско стопанство на етапа, на който се намира в момента.

Страните, в които селското стопанство е водещ сектор в икономиката, разработват такива стратегии от десетилетия. Вярвам, че в България вече има много специалисти, които имат и поглед върху чуждестранните добри практики и ще вървим в правилата посока.