Теодора Вълова е на 37 години, от плевенското село Писарово. Щастливо омъжена, с две прекрасни момичета – на 6 и 12 години. Завършила е „Аграрна икономика“ – бакалавър, и „Счетоводство“ – магистър. 

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

От 2012 г. е регистриран земеделски производител. Стартира с 50 овце, които в момента наброяват 1050. Залага на млечните породи Асаф, Лакон и техни кръстоски. В началото тръгва с Черноглава плевенска овца, но с течение на времето разбира, че са й нужни породи, които дават повече и по-качествено мляко.

Какво още е научила през годините и в каква насока работи за в бъдеще, споделя борбената дама пред Агри.БГ.

Защо решихте да се захванете точно с овцевъдство?

Дядо ми отглеждаше овце и може би оттам се е породила любовта ми точно към тях.

Каква е Вашата роля в стопанството?

Бих казала, че тя е една от най-отговорните, защото ако не си добър ръководител на процесите във фермата, няма да имаш успеха, към който се стремиш. Ако изпълняваш и организираш задачите по правилния начин, по-добре не се захващай. Отговарям за доставките на фуражите, медикаментите, процесите на хранене, изготвянето на рецептите за дойните, сухостойните и бременните овце.

Каква част от наученото в университета Ви върши работа на терен?

За съжаление, много от нещата по учебник нямат нищо общо с действителността. Когато работиш на терен, се сблъскваш с много повече казуси и ситуации и така ги разрешаваш. Аз продължавам да се уча. 

Кой Ви помага в стопанството?

В момента са седем човека. Съпругът ми работи в друга сфера, но през почивните дни ми помага много, особено за поддържането на техниката.

Как протича един Ваш работен ден във фермата?

Сутрин ставам в 6:00 часа. За един час организирам семейните задачи и отивам във фермата. Работата на животновъда е много ангажираща, но когато си направиш план на задачите и вървиш по него, нещата се получават.

Коя част от работата Ви доставя най-голямо удоволствие?

Работата с животните, с тях няма как да влезеш в конфликт. Също когато сме в агнилна кампания и гледам как се ражда новият живот.

Имало ли е момент, в който Ви е идвало да се откажете?

Разбира се, но като се обърна назад към времето и видя колко много инвестиции сме направили, се събуждам и казвам: „Няма как, трябва да продължа напред“. Цените от два месеца насам са космическо високи. Ковид кризата също се отразява, тъй като се свива потреблението.

Как съвместявате грижата за семейството и работата във фермата?

Когато си организираш правилно нещата, се получава всичко. И малкото свободно време отдавам изцяло на семейството и децата.

Как се чувствате като дама в един доминиран от мъжете сектор?

Чувствам се прекрасно, защото много мъжки професии се упражняват успешно от силни жени. Вярвам, че ние, жените, сме по-организирани и по-борбени от много мъже в този сектор.

За какво си мечтаете в личен и професионален план?

В личен си пожелавам единствено здраве, а в професионален – повече приплоди във фермата. Стремя се да увелича стадата, да ги направя по-продуктивни и да разнообразя асортимента от млечни продукти, както и да пробия на пазара извън Плевенски регион. Не се старая за чужбина. Искам цялата продукция, която произвеждаме – нашата, родна, българска, да си я консумираме тук в страната. Смятам, че имаме потенциал за развитие на сектор „Животновъдство“.