Да откриеш своето нещо, своето място, своя човек. Това прави 43-годишната Цветелина Топузова. Намира мъжа, с когото са на една вълна, оставя столицата и става земеделски производител в село Асеново, Никополско. Семейството еколози отглеждат индустриален коноп, плодове и зеленчуци, борят се за спасяване на пчелите и плануват да създадат устойчив бизнес с едни от най-лютите чушки в света. За всичко това разказва пред Агри.БГ фермерката Цветелина Топузова.

Кое Ви доведе на село и защо избрахте да бъдете земеделец?

За мен и семейството ни е много важно да живеем в спокойна и здравословна среда. Мъжът ми и баща му са еколози и от години работят върху темата с опазването на почвеното здраве, заплахата от глифозата, залесяването и ред други. Когато детето ни започна да има белодробни проблеми заради въздуха в града, това бе последната капка.

Преместихме се на село и сме щастливи. Синът ни, който сега е на 2 години, веднага се оправи. Направихме си ремонт на къщата и се захванахме със земеделие, защото искаме да сме в пряк контакт с природата, както и да възродим успешни в миналото ни производства, като това на индустриален коноп. Искаме също да изградим модерен бизнес със сушени плодове и зеленчуци, особено уникални люти чушки. Обичаме това, което правим, отглеждаме всичко изцяло екологично и вярваме, че сме открили нашето нещо и нашето място.

Разкажете ни малко повече за отглеждането на индустриалния коноп – малко позната у нас земеделска дейност.

Сега е такава, да, но преди 100 години сме били най-големият производител на конопени продукти за Европа – въжета, чували текстил. Искам да подчертая, че не става дума за никакви наркотици. Нашите площи са 3 дка, за които имаме специален лиценз. Ползваме уникални семена от лицензирана българска фирма, която е регистрирана към Института за семеконтрол и анализ към Министерството на земеделието. Семената ни са заведени под брой и номер, контролът е сериозен и въпреки това сме с вързани ръце. Нужни са законови промени, за да реализираме продукцията.

Основният проблем е, че нямаме право да правим почти нищо с нея – влакна, канап, хартия, екопластмаса, не можем да го ползваме за бетон, дървесина, фармацевтика и козметика. А индустриалният коноп става за всичко това. Единственото, което може да правим по закон, е или да го ползваме като фураж за животните, или да го продаваме, но това е свързано със скъп износ, защото у нас не се изкупува.

А какви са плановете Ви с лютите чушки?

Това е нашето екзотично производство. Отглеждаме екзотични сортове от най-лютите чушки в света. Имаме и люти чушки с вкус на лимон и на праскова, които не са ГМО. Този бизнес у нас се прави от няколко години, но има още поле за развитие. Създали сме контакти както с двете български фирми, така и с хора от целия свят, които отглеждат люти чушки. Плановете ни са да развием земеделието ни с органични люти чушки и да затворим цикъла, като ги сушим, правим люти пасти и ферменти.

Каква е Вашата роля във всички тези дейности?

Обичам да съм на полето, включвам се в сеитби и беритби, грижа се за плодните дръвчета и зеленчуците. Но това, с което съм най-полезна в семейния бизнес, е административната работа – някой трябва да я върши и нея. Работим много хармонично със съпруга ми Георги – гледаме си детето, земеделието, обществените инициативи. С всичко се справяме, защото действаме в синхрон.

Цялото семейство сте активни в екологичните дейности. Какви каузи подехте в тази посока?

Първо, в собственото ни производство не използваме никакви пестициди и хербициди. Постоянно работим, за да информираме за вредните действия на глифозата, който убива микроорганизмите в почвата и микоризните гъби, а те помагат на имунната система на растението, като го предпазват от ред болести. Мъжът ми е специалист в тази част.

Имаме няколко акции за спасяване на пчелите и опазване на почвата и водите в нашия край. Истината е, че големите земеделски производители около нас се съобразиха и вече пръскат само вечер. Самите ние започнахме да отглеждаме пчели, но още се учим. Организирахме и кампания по засаждане на дръвчета в селото.

Вярвам, че ако всеки положи малко усилия в екологична посока, ще живеем в една по-добра среда.

Да разбирам ли, че оставате на село? За какво още мечтаете?

О, да, оставаме, особено в тази пандемия изобщо не мислим да се връщаме в града. Мечтаем детето ни и ние да сме здрави, да останем в ползотворна връзка с природата, да изградим устойчив семеен бизнес и да сме помогнали поне малко за опазването на околната среда.