Полина е типичният пример за млад, образован човек, който е живял в чужбина, видял е как е на Запад, почерпил е опит и се е върнал в България. Нещо повече, след десет години работа по специалността като строителен инженер в столицата, решава да се върне към родния Добрич и да продължи започнатото от родителите си пчелари.
Днес три поколения живеят под един покрив, а пчеларството им вдъхва кураж, че това е правилният път. От няколко години Полина е познато лице от ежеседмичните фермерски пазари във Варна, Добрич и по-големи издания в София.
Коя е Полина Милчева?
На 37 години съм. Строителен инженер по професия. Майка на три деца. На 17 години излязох от Добрич и отидох да живея и уча в София. По програма „Еразъм“ за обмен на студенти заминах за Мадрид, където живях една година. За още толкова работих по специалността си в инвеститорска компания в Севиля. Продължих за същата фирма и когато се върнах в София. Към онзи момент приоритет ми бяха кариерата и реализацията по специалността.
Как стана така, че се върнахте в Добрич?
Вече на 33 години, с три деца, се оказа, че приоритетите се променят. Отглеждайки три деца в София, аз и съпругът ми си дадохме сметка, че животът в столицата не е това, което искаме да им дадем – далеч от природата, от баби и дядовци. Видях, че летата на село, които аз съм имала, няма как да се случат в големия град.
Защо решихте да замените строителното инженерство с пчеларството?
Моите родители имат пчели още от 1993 г. Дългогодишна мечта на майка ми е реализирането на Медената къща, за която се е вдъхновила, докато е гледала пчеларски издания от чужбина. Решихме, че идеята е много интересна и опитът, който родителите ми са натрупали през годините, трябва да има приемственост през поколенията. Така аз и семейството ми се включихме през 2013 г. Тогава купихме мястото в село Прилеп и за Великден на следващата година отворихме Медената къща.
Какво Ви дава работата в пчелините?
След като загърбих 8-часовия работен ден в офиса и стоенето зад компютър, в началото се чувствах много различно и стресово. Нямаш работно време. Знаеш, че от теб зависят много неща. Физически не ти стига времето. Особено лятото, в интензивния етап на работа. Тогава работният ден е 16 часа. Но това, което усещам, когато трябва да си обуя ботушите и да отида в гората, е една свобода. Ясно е, че имаш много работа и те чака уморителен ден, но свободата, която ти дава, е несравнима с костюма, изкуственото осветление, замърсения въздух на големия град.
Как приемате тази драстична промяна във Вашия житейски път?
Усещането е различно, но се чувствам удовлетворена и категорично това е правилният избор, който сме направили.
Какво Ви мотивира да продължавате напред?
И аз понякога това се питам. Реално в лицето на държавата нямаме подкрепа. Ние се случваме въпреки нея. Вдъхновяваме ме именно тази свобода, която усещам, работейки сред природата. Усещането, че това е най-доброто, което мога да дам на децата си, за да са близо до земята. Когато станеш родител, фокусът се променя. А моят фокус е те да са здрави – физически, психически, емоционално. Много е важно също да се научат на труд.
Как се виждате след 5 години?
Надявам се да сме живи и здрави, а децата – пораснали. Имаме идеи за разширение на Медената къща като демонстрации и работа с групи. Надявам се да продължаваме да посрещаме ученици от Варна, Добрич, Каварна, Шабла. Ако запалим едно дете да стане пчелар или да си даде сметка колко важни са пчелите, то сме изпълнили целта си – да се обърнем към следващото поколение.
;void(0);){kind=link}