Анелия Георгиева е красива, синеока дама, която през 2012 г. заедно със семейството си се посвещават на биологичното земеделие. Залагат на нетрадиционното. На 30 дка в град Хисаря отглеждат кейл – къдраво зеле, което става все по-популярно и у нас.
От къде дойде идеята да отглеждате точно кейл?
Решихме да пробваме с нещо ново, непознато, да сме първите. Кейлът е слабо познат зеленолистен зеленчук. Той е много богат да витамини от група Б, антиоксиданти, фолиева киселина. Съдържа повече желязо, отколкото в телешкото месо и повече калций отколкото в млякото.
Под каква форма реализирате реколтата от Вашите полета?
От две години започнахме да преработваме кейл под формата на чипс за директна консумация и пудра, която може да се добави в протеинови шейкове и любими храни, като супи, салати, пици.
Само на кейла ли разчитате?
Не, на пазара предлагаме и друг продукт, който пък е крайно традиционен – лютеница. Тя обаче също е в стилистиката на нашите продукти – здравословна, без консерванти, сгъстители, оцветители, овкусители, без захар. Използваме инулинова цикория, която е и естествен пребиотик.
Това ли е начинът да пробиете на нашия пазар – чрез затворения цикъл на производство?
Определено. Голямо е удоволствието, когато съумееш да направиш от земеделската суровина краен продукт и да го предложиш на клиента. Иначе е трудно да наложиш нещо ново на пазара особено когато е непознато, а кейлът все още е точно такъв.
Как се чувствате като дама в селското стопанство, което е един по-скоро мъжки сектор?
Трудоемко е. Когато става въпрос за земеделие, всичко ти минава през ръцете – от обработката до преработката.
Коя е най-приятната част във Вашата работа?
Контактът с хората и обратната връзка, която получавам. Иначе на всеки един етап се срещат трудности. Просто трябва много емоция и заряд, за да се действа напред.
;void(0);){kind=link}