Животновъдството изисква отдаденост. Това са живи души, трябва да се грижиш. Затова оставам да нощувам във фермата. Освен това трябва много четене, проучване, търсене на информация. Не може да не си наясно както със спецификите на породата, така и с нормативните изисквания. Трябва да си изряден, категорична е пред Агри.БГ дългогодишната стопанка от Добруджа. 

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО 

Семейната ферма на Мария Панева е разположена в добруджанското село Преселенци, община Ген.Тошево. В нея се отглеждат 400 овце. Стадата са две - едното е Черноглава плевенска овца, а другото, което започва да създава от миналата година – Меринос. Мария се захваща с животновъдство преди 15 години. Разказва, че предизвикателствата са много и изискват ежедневни решения. Всеки ден сладкодумната дама дава от себе си много ентусиазъм, жар, отношение, любов.

Как се насочихте към овцевъдството?

Ако тогава знаех, че е толкова трудно, може би щях да помисля за друг бизнес. Преди 15 години всичко стана случайно. Явно обаче не е така. Сега много ми харесва, но, разбира се, не всичко върви по мед и масло. 
Не ме затрудняват толкова бюрократичните спънки, защото чета и се информирам постоянно. Винаги гледам да си свърша работата както трябва. Големите трудности произлизат от друго естество. 

Какви са те? С какво се сблъсквате?

Ежегодно наемам 700 дка пасища. На животинска единица ни се полагат 15 дка. Голяма част от пасищата се налага да отказваме, тъй като ги получаваме в много лошо състояние. По тях има разхвърляни строителни отпадъци, растителност, оставена от 20-30 години. За да ги ползваме, трябва да правя сериозни разходи. Трябва да се окосят от нежелана растителност, да се изкоренят дървета, да почистим натрупаните строителни отпадъци.
Цялата поддръжка на пасищата ги прави неефективни, тъй като се изисква солиден ресурс, който не е във възможностите на семейната ферма. Всичко това изисква наемането на работна ръка и специализирани машини. Тук стигаме и до другия проблем - не можем да се справим сами. Имаме нужда от още двама-трима души, но няма.

Липсата на работници ни спира да увеличаваме стадото. Не си позволяваме да ги направим повече. Заради недостига на работна ръка не сме напористи, не се включваме в проекти, не мислим за разширение, защото всичко това изисква ангажираност.

Всичко това налага и повече инвестиции, но при липса на работна ръка ти се свиваш. Идват хора, казват аз мога това или онова, но в един момент се оказва, че нищо не може. И след това изчезват. 

Как се справяте?

Честно ли? Спя във фермата. Това е. Почти не се прибирам вкъщи. Много неща има да се вършат. Сутрин започваме с млеконадоя. Радвам се, че поне с изкупуването на млякото нямам проблем. Доволна съм от фирмата, коректни са изкупвачите. Получавам си редовно средствата.

За производство на собствени продукти в мандра мислите ли?

Не можем на този етап. Пак се връщаме на работната ръка. Няма на кого да разчитам. Не мога да се доверя на всеки. Това е отговорност. Например при преработката на мляко си трябва специалист, който да получи и съответното заплащане след положения труд. За да имаме висока производителност, на нас ни трябват квалифицирани хора, а те трудно се намират. 

Тази година беше изключително суха. Как се отрази липсата на дъжд във фермата?

Сушата се отрази много зле на пашата. Пасищата са изгорели, няма нищо по тях, купуваме фураж. В нашия район на село Преселенци имаме добри взаимоотношения със зърнопроизводителите и те допускат животните да влизат в техните ниви. Ето сега след жътва например. Стараем се да не правим бели и да можем да съжителстваме заедно. 

Спешна задача ни е да купим фураж, идват зимни месеци. Люцерна нямаме изобщо. За да изкараме цялата зима, са ни нужни поне 30 тона фураж. Половината зърнен фураж съм подсигурила. Трябва да извадим още 9-10 000 лв.