Ренета Николова е приела като мисия производството на истинска храна от животински продукти, което за нея е не само здравословно, но и духовно важно за хората днес.

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

Семейната ферма ЕА, в която тя и съпругът ѝ Иван отглеждат крави, кози, овце, коне, кокошки и други животни със смесено направление, носи известно старобългарско име в унисон с разбиранията им, че традициите трябва да се съхраняват и предават през поколенията. Старопланинската ферма край село Мировяне е място, където посетителите могат не само се насладят на натурална храна, но и да се потопят в селскостопанския живот, да пояздят коне, да отидат с тях на пикник и ред други преживявания.

Пред Агри.БГ Ренета разказва как животновъдното стопанство може да е много повече от бизнес и как се говори на езика на животните.

Какво произвежда ферма ЕА и каква е Вашата роля в нея?

Мъжът ми е зооинженер, той разработи стопанството, а аз съм муза и вдъхновение, както и преработвам суровината. Правим кисело мляко, кашкавал, сирене, извара, катък и ред други продукти.

През 2015 г. увеличихме броя на кравите. След дълга работа по селектирането и предвид микроклимата при нас, сме се спрели на местните устойчиви породи в кръстоска с Жарсе заради добрите й млечни показатели.

Животните се отглеждат пасищно. Оставяме някои теленца да си сучат от кравите. Правим и вътрешно възпроизвеждане с наши бикове.

Идеята ни е да споделяме чистата храна, която имаме. Започнахме с няколко кофи сирене, малко кашкавал, прясно мляко. С времето аз се научих да правя много продукти - да квася мляко, различни сирена, извара, да бия масло. Произвеждаме продуктите по стари български рецепти, за да запазим автентичния български вкус и традиции.

Какво в тази работа Ви харесва най-много и къде срещате затруднения?

Филолог съм по професия, дълги години се занимавах с преводи и все още го правя, но вече усвоявам и езика на животните. Тази метафора е подходяща за животновъдството, защото животните разбират и без думи, те чувстват какво намерение имаш. Обичам всички животни, особено конете, кравите, овцете и козите. 

Животното, като те погледне, и те разбира, приема те такъв, какъвто си.

Много е важно кой се грижи за тях, затова ние сме внимателни в подбора на работниците. Ако ги ругаят, животните реагират по един начин. Ако отношението към тях е по-дружелюбно, и те са други. Аз дори съм им пускала музика.

Работата е наслада, но и много трудоемка. Има ежедневни предизвикателства, липсата на работници също е проблем, обучението им е важен процес. Разполагаме с малко хора, които целогодишно са ангажирани при нас, както и други, които помагат в отделните периоди.

Говорите за животните като за част от семейството. Имат ли си имена?

Разбира се. От малките теленца едното е Горанчо, другото се роди на Кръстовден и се казва Кръстьо. Лакшми е една от кравите ни, кръстена на индийската богиня на благоденствието, а теленцето ѝ е Нютон. Кръстихме ги на наши приятели от Индия, които ни бяха на гости. 

Каква е връзката Ви с Индия?

Нашият приятел Нютон се занимава с регресия в Индия, работи в духовната сфера. Там има един много интересен социален проект. Те използват кравите, за да учат хората на труд, дори млякото им не използват, както знаете там кравите са свещени. В центъра им за бездомни хора без работа имат селскостопански животни и култури, чрез които ги интегрират в работна среда, учат ги на труд, на връзка със земята и традициите.

В тази връзка мислите ли, че родното земеделие запазва традициите и приемат ли ги потребителите?

Такава практика е много добра и ние също имаме нужда от нея. Българинът е загубил връзка със земята, особено младите хора. Когато опитат прясно или кисело мляко, което има дъх на истинско, те го намират за странно. Как няма да е странно, като тези деца не са хранени с истински млека, забравили са или никога не са опитвали истинския вкус.

Една от нашите идеи е, че хората трябва да помнят традициите си, да поддържат връзка със земята, за да не се загубят в бетона и облъчването на консуматорското общество.

Аз идвам от Разград, където съм израснала на село, при баба и дядо. Съпругът ми Иван също е бил близо до животните, децата ни също така за израснали. Тази връзка е много важна, дори и да не се занимаваш с това като работа, то остава в теб като отношение към природата, храната, живота като цяло. Когато хората се измъкнат от забързаното ежедневие, излязат от костюмите си и дойдат тук, малко или много се променят.

Лесно ли е да пробиете на пазара с Вашата идеална цел и къде пласирате продукцията си?

Не е много лесно, защото производството на качествена храна изискава повече усилия и средства, съответно и продукцията е по-скъпа. Ние държим на директните продажби и контакта с клиентите. Това също е част от очарованието на нашата дейност. Предлагаме стоката си предимно по фермерски пазари, ходим на "Римска стена" всяка събота, имаме и посещения на място, както и доставки по домовете. Щастлива съм, че успяваме да заразим хората с нашата любов към природното, да ги вдъхновим с историята ни, да ги насърчим към един по-здравословен, по естествен и обогатен живот.