Искра Мухляшка е собственик и управител на „Ферма Дамянови“ ЕООД. Стопанството ѝ се намира в гр. Бяла Слатина, обл. Враца. Занимаваме се с отглеждане на черно-шарени крави с млечно направление. Капацитетът на обекта е 100 броя, а в момента отглежда 59 броя, от които 50 крави са под селекционен контрол. Искра стопанисва и 200 дка земеделска земя и 500 дка пасища. По професия е предучилищен педагог, но никога не е практикувала специалността си.
 
 
- Как виждате българското селско стопанство след 10 години?
- Моето виждане за селското стопанство в България след  десет години, по отношение на животновъдството е, че малките и средните ще бъдат полу-изчезнали. Ще съществуват и ще се развиват само големи стопанства, защото политиката на държавата е такава в момента. За земеделието е същото, при него вече е факт.
 
- Защо избрахте кариерното Ви развитие да бъде именно в този сектор? 
- Фермата ни е наследствена от моя свекър Игнат Дамянов, оттук и името на стопанството ни - „Ферма Дамянови“. Стана някак естествено, старите дадоха път на младите и така. През 2010 г. изкарах курс за осеменител в Сливен при страхотния професионалист Вълю Чаушев, много бях впечатлена. В Южна България фермите бяха на друго ниво в развитието си.   Любовта към животните и желанието за постигане на по-високи резултати също бяха фактор в решението ни - да направим нещо повече, нещо по-добро.
 
- Кои са най-ценните уроци, които научихте от практиката?
- Да бъдеш информиран навреме, за новостите, за изискванията, за всичко. Когато започнахме да работим във фермата имахме самочувствието на много знаещи и разбиращи, но се оказа грешка. Нямахме дори бегла представа за това какво всъщност ни чака. И още нещо, винаги трябва да имаш план Б.
 
- Кое Ви амбицира?
- Амбицията ми е да се развиваме, да постигаме добри резултати в качеството на продукцията ни, разбирайте мляко и приплоди за ремонт на стадото ни. Иска ми се изкупната цена на млякото да не бъде толкова ниска, както в момента, за да можем спокойно да задоволяваме нуждите на животните с качествени фуражи. Но вярвам, че и за нас ще дойдат по-добри времена.
 
- Как подбирате хората, с които работите?
- В нашето стопанство сме аз, мъжът ми и един работник. Нямаме голям избор на работна ръка, защото квалификация в сектора липсва, особено за доячи. Не е лесно, но се справяме.
 
- Как се прави успешен агробизнес в България?
- С търпение и упоритост. Със знание и умение в областта, с която се захващаш, и с много любов към животните и земята. Финансовата част също не е за подценяване, защото модернизацията е свързана с инвестиции. Пожелавам си един ден да мога с гордост да кажа, че съм успяла да постигна стопанството, за което мечтая.