Биляна Язова е зооинженер по професия. В селскостопанския сектор е от 8 години. Завършва професионалното си образование в Аграрен университет - Пловдив, бакалавър “Животновъдство”, а впоследствие и магистър по “Селекция и репродукция на селскостопанските животни”.
Винаги съм обичала животните и ми е било интересно всичко, свързано с тях. Първоначално мислех да стана ветеринар. В трети курс отидох на стаж в Асоциацията за отглеждане и развъждане на Бяла вакла маришка овца. Там проф. Дойчо Димов, който бе и мой преподавател в университета, хареса работата ми и започнах да се занимавам с животни на терен. Всъщност проф. Димов запали тази искра в мен.
В асоциацията научих много, но впоследствие така се стекоха обстоятелствата, че ми предложиха работа в Национална асоциация за развъждане на синтетична популация Българска млечна (НАРМОБ). Тук вече организацията е по-голяма, ангажиментите са повече, имам повече пътувания, връзка с хора и задачи. Много е интересно.
Винаги съм обичала животните. След завършването на бакалавърската ми степен дори мислех да записвам ветеринарна медицина. Но така се стекоха обстоятелствата, че аз вече работех. Сега отново се чудя дали да не запиша такава специалност. Разбира се, не е късно.
Работата е там, че трябват адски много специалисти в сектора. Има голям глад за зооинженери. Има пари, има потенциал в сектора и това е една застаряваща професия. Тъжно е, че имам колеги, които записват, а после се отказват, или такива, които завършват, но не започват практика.
Според мен трудната част е не с животните, а с хората. Както се казва - разни хора, разни идеали. Не винаги успяваш да се разбереш с всеки. Някой си мисли, че си отишъл, за да му навредиш, а ти просто се опитваш да помогнеш на него и на бизнеса му. Другата трудна част е администрацията - така станаха нещата, че от сутрин до вечер сме на лаптопите и оправяме документи за едни мижави пари. Но няма как - това вече се превърна в рутина.
Самите животни и работата с тях. Интересно е как от всяко стопанство можеш да научиш нещо различно. Аз се интересувам и от други породи и от други животни. Харесвам и това, че от асоциацията ни водят на обучения, за да видим, научим, приложим и обясним на фермера кое и как се прави правилно, за да може самият той да се реализира, а не да зависи от държавата.
Бих казала, че в нашата асоциация не е така. 90% от стопанствата са механизирани. Наистина има единици, които все още доят на ръка. Ние сме асоциация за млечни животни, така че приоритет е млякото. Повечето фермери ни слушат и приемат съветите ни. Впоследствие образоват и децата си. Имаме и център за обучение на земеделците. Тук искам да вметна, че няма друг човек, като Симеон Караколев, който да се бори така за овцевъдите и козевъдите. Този човек не спи, постоянно е в срещи и е извоювал много неща за хората и ще продължава. Искрено му се възхищавам.
О, с какво ли не съм се сблъсквала - гонили са ме кочове, прескачала съм огради. На пирони съм се бола, кърлежи са ме хапали, куче ми е яло гумите на колата. Къде ли не сме закъсвали, в какви ли ферми не съм влизала. Заплашвали са ме дори с пушка.
Танцувам народни хора от 17 години и все още ходя в село Граф Игнатиево. Много е готино и ме разтоварва. Обожавам и коне, преди ходех на конна езда, но вече нямам време. Вкъщи имам две немски овчарки и един йоркширкски териер.
Може би за по-голямо развитие в кариерата. Иска ми се, ако стана ветеринар, да си отворя клиника и да лекувам животни.
По-скоро бих служила на сектора, отколкото да развия собствено стопанство. Като гледам, нещата в сектора не вървят на добре. Затова по-скоро предпочитам частен бизнес, с който да помагам на животните, съответно и на техните стопани.
;void(0);){kind=link}