Лекота в общуването, бързина при работа и позитивно отношение – с това ни спечели Милена Иванова от Казанлък. Преди десет години заедно със съпруга си Начо Иванов и семейството на неговия братовчед полагат началото на пчелна ферма „Медената долина“. 

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

С Начо са заедно още от ученическите си години – щури млади глави, които се наслаждават на живота. Никой от двамата не си е и помислял за земеделие или пчеларство. Но съдбата си знае своето и днес те се грижат за 350 пчелни семейства, имат цех за преработка и се радват на доволни клиенти, които ценят това, което правят.

Какъв беше животът Ви, преди да се посветите на пчеларството?

След като завърших университет, се замислихме какво искаме да правим и как да продължим занапред. Решихме да работим в чужбина. Заминахме за Кипър, където ни посрещнаха родителите на съпруга ми. Всичко ни беше уредено – имахме работа, квартира. Бързо разбрахме обаче, че не искаме да сме далеч от дома, приятели и близките, затова се върнахме в България. 

Братовчедът на моя съпруг, който вече беше поел по пътя на земеделието, незнайно как успя да ни убеди да се включим. Започнахме с череши. Направихме насаждения от 40 дка. Междувременно тяхната баба им подари по един кошер от своите. И така, между работата покрай черешите, двамата й внуци започнаха да се учат на пчеларство. Стана им интересно и малко по малко запалиха и нас – съпругите си. Така започнахме съвсем на шега. 

Как успявате да организирате процесите във фермата? Кой каква роля изпълнява?

За наша голяма радост двете семейства работим изключително добре и се разбираме само с поглед. Съпругът ми Начо е главният пчелар. Той отговаря за отглеждането на пчелните семейства. Братовчедът Начко е неговата дясна ръка. А ние, жените, поемаме работата в цеха. Всичко, което е добито като ресурс от пчелините, идва при нас и ние решаваме как да го представим на пазара. Сякаш сме си избрали по-леката работа, но не е точно така. Имам желание да се науча и да пчеларствам, но към този момент нямам голяма възможност да бъда постоянно по пчелините, ходя все още на работа, децата са малки и имат нужда от повечко внимание.

Какво усещане Ви носи грижата за пчелите?

Засега посещенията ми при тях са болезнено запомнящи. Глезените ми са все още подути от последния път. Доста грубо се отнесоха пчелите към мен – явно защото не ме познават. Шегувам се, разбира се! Удоволствието е голямо, когато съм сред тях!

Кога се чувствате в стихията си?

Най-приятно ми е, когато представяме продуктите си пред хората на събори, пазари, изложения. Прекият контакт с клиента е много важен. Да успееш да убедиш човека срещу теб, който е лъган толкова много пъти с какво ли не, че твоят продукт е истински, чист и полезен, е изключително трудно. Хората са толкова недоверчиви, което е абсолютно разбираемо. Но пък е неописуемо чувството да чуеш по телефона: „Здравей, момиче, медът, който си купих от теб, е невероятен! Искам да ми изпратиш още!“, или да видиш познато лице срещу теб, което ти казва: „Госпожо, това наистина ми помогна! Искам да си взема пак“. Ето, за това усещане и удовлетворение работим и сме насочили всичките си усилия. Стараем се да не сме поредните, които просто искат да си продадат продукта. Искаме да покажем на хората, че това, което ни дава пчелата, е наистина ценно и може да ни помогне много. 

Споделете ни забавен или абсурден момент от Вашата работа.

Ние сме хора, които обичаме да се забавляваме и винаги внасяме настроение и в работата. Тези, които ни познават, знаят, че сме положително настроени и посрещаме всичко с усмивка. А запомнящ се момент, свързан с работата, е раждането на малкия ни син. В деня, в който се роди – на 30 август в 20:45 часа, вадихме мед. Детето знаеше, че мама и тате имат работа, затова изчака и се появи на бял свят малко по-късно. 

Може ли едно семейство да се издържа само с пчеларство? Къде е разковничето за успеха?

Когато си упорит и държиш на това, което правиш и го правиш с любов, то винаги се отплаща подобаващо. Да, напълно е възможно нормалното съществуване на едно семейство с доходи, изкарани от пчеларство. Не казвам, че е лесно, даже точно обратното – много е трудно, но не е невъзможно. Когато реализацията на продуктите ти достигне до възможно повече хора и те ги оценят, нещата се случват. Иска обаче много търпение и работа.

От работа остава ли Ви лично време и как обичате да го прекарвате?

Време лично за мен трудно успявам да намеря в последните години, тъй като го разпределям между работата и децата, но пък не искам да се оплаквам, защото сама съм решила да бъде така. Аз съм от семейство на танцьори. Дядо ми е бил хореограф на ансамбъла в Калофер, майка ми и баща ми също доскоро водеха фолклорна група. Аз и брат ми сме бивши танцьори и се радвам, че успях да предам това и на децата си. Големият ми син също танцува, малкият вече няма търпение да ходи с батко си. Народните танци са моята втора голяма страст. Затова, когато ми остане свободно време, го прекарвам под звуците на нашия прекрасен фолклор!

В каква насока искате да се развивате? За какво си мечтаете?

Ние не спираме да се развиваме от самото начало на съществуването на „Медената долина“. Всяка година се случва нещо ново покрай нас. Целта ни за този сезон е да удвоим пчелните семейства. Като продуктова гама мисля, че сме успели да усвоим на 90% всичко, което ни дават пчеличките, и да го представим по атрактивен и запомнящ се начин. Наскоро закупихме машина за крем мед. Все още не сме разработили продукта, но работим в тази посока. Вярвам, че ще успеем!