Червени листни петна по сливата Червени листни петна по сливата е най-честата и най-опасната болест по сливите у нас и е разпространена във всички основни сливопроизводителни райони у нас. Ежегодно в по-голям или по-малък размер тя нанася сериозни повреди на сливовата реколта.

Болестта обикновено засяга само листата. По тях се явяват много петна, които най-напред са бледи, хлоротични, после пожълтяват и накрая добиват кървавочервен цвят. Обикновено са по-малки, поради това че се образуват много петна, но може да достигнат и 30 мм в диаметър. Петната са твърди, чупливи, малко изкорубени и с блестяща повърхност. Когато по един лист се образуват няколко десетки петна, листът бързо се изтощава, завиват се и окапва преждевременно. В резултат на обезлистването и изтощаването на нападнатите дървета плодовете остават дребни, съдържанието на захари намалява и често окапват. Такова дърво не може да изхрани и плодни пъпки, а това обуславя слабо плододаване и през следващата година. По такъв начин червените листни петна поради редовната си поява у нас са една от главните причини, както за слабия добив от сливовата култура, така и за бързото изтощаване и краткия живот на дърветата.

Причинител на червените листни петна по сливата е паразитната гъба Polystigma rubrum. Патогенът се съхранява в окапалите листа под формата на мицел, който се разраства и формира плодни тела. Образуваните в тях спори узряват сравнително дружно, подемат се от възходящите въздушни течения и от вятъра и се разнасят по околните дървета. На големи разстояния заразата се разпространява рядко. При тази болест вторични инфекции през лятото не са наблюдавани. Заразяванията спират с изчерпване на зимните спори в презимувалите листа.

Ниската температура и доброто навлажняване са необходимо условие за узряване на плодните тела след презимуване. Освобождаването на спорите, покълнването и заразяването е възможно само при наличие на свободна капка вода. Поради това при чести и продължителни валежи през пролетта и особено в периода на цъфтеж червените листни петна се развиват интензивно. При засушаване формирането на спорите се преустановява. Чувствителни към болестта са младите листа от 1-ия до 43-ия ден, след което те стават имунни поради развитието на покривните и механичните тъкани.

Различните сортове сливи имат различна чувствителност към тази болест. Кюстендилската синя слива, която е масово разпространена у нас, е извънредно чувствителна. Обратно, редица наши и чужди сортове сливи са много по-устойчиви, като при благоприятни за заразяването условия върху тях се образуват много малък брой петна или пък образуваните петна са така дребни, че не оказват съществено влияние върху развитието на дърветата. Силно чувствителни спрямо червените листни петна са сортовете Кюстендилска синя слива, Кралица Виктория, Ана Шпет, Италианска, Ажанска, Троянска слива, Караджейка, Сакарка. Сравнително толерантни спрямо болестта са сортовете Монфорска, Хубава Лувенска, Силистренска, Дряновска, Осоговска едра, Синя юбилейна, Гуляева, Хал, Тулеу Грас, Ранна бюлска, Стенлей, Стринава, Синя юбилейна, Джеферсон, Червена афъзка, Жълта афъзка, Балева слива. Сравнително слабо се нападат от болестта и използваните в практиката джанкови подложки. Независимо обаче от сортовата си устойчивост едно дърво се заразява толкова по-силно, колкото по-изтощено и слабо е то.

Борба с червени листни петна по сливата

Пръскането е главното средство за предпазване на чувствителните сортове сливи от червените листни петна. За да бъде ефикасно, пръскането на сливите трябва да се извърши, преди да са станали силни заразявания, които в повечето години могат да се осъществят още в края на цъфтежа. Първото пръскане на сливите трябва да се извърши още по време на цъфтежа, когато листата вече се развиват и всеки дъжд може да предизвика заразяване, с препаратите Дитан М-45 - 0,2% или Топсин М 70 ВП - 0,1%. След 10-14 дни трябва да се извърши второ пръскане. Обикновено двете пръскания напълно са достатъчни (а понякога и само едно), за да предпазят сливата от болестта.

Агротехническите мерки за повишаване устойчивостта на дърветата срещу болестта червени листни петна се състоят в редовно наторяване (особено след голяма реколта), в обработка на почвата и поливане при суша.