Черношарената порода е една от най-разпространените в страната, следвана от Кафявото говедо, коментира за Агри.БГ експертът Бонка Чолакова по време на Отворените врати в Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството.

Част I: Изкуственото осеменяване при млечното говедовъдство

По думите й през последните години все по-голяма популярност добива и Българското родопско говедо, която е местна порода, застрашена от изчезване. 

Статистиката показва, че изкуственото осеменяване у нас датира още от 1955 г., когато по разпореждане на Министерски съвет се закупуват специални съдове и се правят първите станции.

Една от тях е открита през 1956 г. в Сливен. За много кратко време се създават още 63 на територията на цялата страна. От 1960 г. до днес през станциите за изкуствено осеменяване са минали 4300 мъжки разплодници.

„Първоначално добитата сперма в станциите за изкуствено осеменяване се транспортира до пунктове в различните населени места. Стопанин, който имат разгонена крава например, я докарва до пункта и там се извършва изкуственото осеменяване,“ обяснява тогавашната практика експертът.

По-късно се създават подвижни линии, където се добива спермата и тя се транспортира до населените места. През 1966 г. започва криоконсервация на семенна течност. 

„Тогава се закупва специална апаратура и съдове, където да се замразява спермата при минус 196 градуса, и започва да се работи със замразен материал,“ допълва Бонка Чолакова, главен директор на Главна дирекция „Управление на генетичните ресурси и репродуктивния процес“ в ИАСРЖ.

За съхранението на спермата се използват дюарови съдове, в които непрекъснато се долива течен азот. Семенната течност не бива да остава на изпарения, защото се разваля нейната консистенция.

„След като се добие в свеж вид, материалът минава през лабораторията и се анализира. След това се вкарва в т. нар. паети. Частни стопани, които искат изкуствено да си осеменят животните, си закупува замразена семенна течност в такава разфасовка,“ обяснява експертът.