Заради задълбочаващата се криза в животновъдния сектор, броят на кравите в България ще падне до рекордно ниските нива от 150 000 до края на 2010 г. При такъв спад в млечния бранш в магазинната мрежа няма как да се продават истински млечни продукти. Прогнозите на ексоерти в бранша са до края на годината производството на кисело мляко да падне до 500 хил. тона, при над 900 хил тона произведено през 2008 г. и 870 хил тона през 2009 г.

 

Държавата не може и на практика не осъществява контрол върху млякото, което се продава на пазара. Всъщност няма и утвърдени държавни стандарти, по които да се прецени дали едно мляко е „истинско българско кисело мляко”. Шокиращите признания направиха тези дни д-р Мая Макавеева, началник отдел „Координация на лабораторната дейност и система за бързо съобщаване” към МЗХ и д-р Татяна Николова началник отдел „Мляко и млечни продукти” в ДВСК към НВМС.

 

 

Има предприятия, които все още произвеждат нормално кисело мляко, но те са на път да загинат, пометени от нелоялната конкуренция на фалшивите млека, казаха в един глас Димитър Зоров, Георги Георгиев и Иван Грънчаров – управители на фирми. “Нашият млечен пазар е някакъв уникат. Държавата ни е безстопанствена”, оплакаха се те. “Внася се сурогат, от който нищо не става. Този сурогат, обработен с растителна мазнина, дори се дава за пиене на деца”, възмущава се Георгиев. Изводът му - че страната не застава зад националните си продукти, бил потвърден от негов японски колега, който посетил България. Поогледал, поослушал се и отсякъл, че истинско българско мляко се яде само на едно място - в Япония.

 

Оказва се, че службите още не са направили проверка по сигналите, че в големи търговски вериги се продават кисели млека за 9 и 5 стотинки. Тази цена е далеч от себестойността само на кофичката и капачката, взети заедно, признаха държавните служители, отговорни да инспектират. Не са виждали, нито чували, че на етикета на кофичките пише кисело мляко, а под капачката е записано, че то е произведено с растително масло. Единственият коментар бе, че това е нарушение, защото едно нещо не може да се нарича кисело мляко, ако е направено с растително масло. Но пък на етикетите това трябвало да бъде отбелязано.

 

Парадоксът е следният органите, които трябва да следят за качеството на храната, която се продава, де факто гледат само какво е написано на етикета. Вън от вниманието им остава дали написаното … отговаря на истината. Друг парадокс – съставът на съответния млечен продукт хем задължително трябва да е указан на етикета, хем производителят прави това доброволно (!)- за да може да се рекламира.

 

“Когато един продукт е в търговската мрежа, той е етикетиран, т.е. носи маркировката на производителя. Чрез нея потребителят може да се информира кой е производителят, какво е съдържанието на този продукт. И тъй като бизнесът-операторът е този, който носи пълна отговорност за качеството на продукта, се предполага, че продуктът е безвреден”, обясни представителят на ДВСК Татяна Николова.

 

Официалният контрол се правел и в производствения процес, напомни тя. “С потенциала при всички съкращения, които бяха, нямаме достатъчно инспектори, които да са непрекъснато на пазара”, подкрепи я колежката й Макавеева от МЗХ. Освен липсата на кадри, контролните органи били притеснени и с парите – от година насам.

 

Контролните органи не могат да проверят всяка кофичка кисело мляко, която се намира в търговските вериги, пък заявява пред електронното издание vsekiden.com, министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов. Въпреки това е убеден, че се осъществявал контрол. Той бивал два вида - планов и инцидентен. Инцидентният се правел по сигнали и отделни оплаквания. За да активират контрола, за пореден път Найденов заявява, че ще бъде създадена  Агенция по храните.

 

 

снимка : Selo.BG