Биомасата не е отпадък, а суровина, категорични са европейски експерти

България е домакин на работна среща и семинар по проект Sustaingas (Усточив газ), в който участват 8 организации от България, Германия, Испания, Австрия, Дания, Полша. Фондация за околна среда и земеделие е българският партньор и организатор на семинар, проведен в петък, на тема “Настояще и перспективи за производството на биогаз в България. Проектът Sustaingas се осъществява в рамките на програмата "Интелигентна енергия - Европа" на Европейската комисия.

На въпрос на Фермер.БГ защо България е част от този проект Албена Симеонова, председател на Фондацията, обясни: „Причината е, че ние сме на опашката в Европа в развитието на зелената енергия. Ние сме тези, които се учим как да правим зелена енергия и енергия от биомаса. За нас е важно да обясним, че зелената енергия не е враг за хората, а нашите колеги от добре развитите страни в този сектор показват на практика, че това е една устойчива енергия, която съхранява околната среда, намалява негативните промени в климата и създава работни места“. И допълни, че всички участници в проекта разчитат на това България да стане страна, последовател на развитието на производство на енергия от биомаса. „Крайно време е да променим мисленето на хората, че биомасата е отпадък – не, биомасата не е отпадък, тя е суровина“, категорична е Албена Симеонова.

В семинара, в който се включиха биологични производители от цялата страна, участваха и представители на екипите, работещи по проекта. Идеята на Sustaingas представи Волфганг Бааске, ръководител на проекта. „Биогазът е актуална тема за всички европейски страни. В Австрия имаме 350 инсталации за биогаз, в Германия те са над 10 000. И част от тези инсталации на разположени в биологични ферми“, сподели Волфганг Бааске. И допълни, че проектът на първо място е насочен към фермерите и техните браншови организациите.

На семинара беше подчертано, че за производството на био биогаз се използват отпадъци от земеделската дейност – слама от зърнени култури, отпадъците от резитбата в лозарството и овощарството и висококалоричните отпадъци от животновъдството. От 1 тон царевица се добиват 200 куб.м биогаз. От 1 тон тор се добива между 200 и 300 куб.м биогаз. Калоричността варира от спецификата на стопанството – дали е кравеферма, птицеферма, конеферма, свинеферма или друго стопанство. Басске посочи, че една инсталация в Австрия, която използва като суровина отпадъци от животновъдството или остатъчни земеделски култури, би могла да произведе до 500 киловата електроенергия. И допълни, че тенденцията в Западна Европа е към по-малките инсталации, тъй като много от фермерите изграждат сами своите инсталации.

Според него много от земеделските производители в България могат да експлоатират сами такава инсталация. Разбира се, има необходимост и от обществени средства, тоест от субсидиране в този сектор. „В Австрия също земеделците не могат сами да осигурят финансирането на изграждането на една такава инсталация. За органичните земеделци също така е много важно, че целият този процес осигурява хранителни вещества за техния бизнес. Защото качеството на почвата е изключително важно за биологичното земеделие“, допълни Бааске.

По време на семинара стана ясно, че 2/3 от биоземеделците в България проявяват интерес към изграждането на инсталации за био биогаз, но към момента нямат детайлна информация как това може да се случи и какви инвестиции ще им бъдат необходими. Според екипа по проекта една инвестиция в инсталация за био биогаз е най-рентабилна за фермерите с комбинирано земеделие, в което се отглеждат и земеделски култури и животни, като тя може да бъде направена самостоятелно или съвместно от няколко производители. Най-рентабилно изграждането на биоинсталация за биогаз е при стопаните, които обработват площи между 3 и 5 хил. декара. Настоящата ситуация в България по отношение на производството на биогаз беше представена в рамките на семинара от Александър Воденичаров от Balkanika energy.

„По проекта се предвижда и издаването на Наръчник за производство на биогаз в услуга на фермерите, стана ясно още на семинара. Наръчникът за инсталации за биогаз се подготвя от екипите от Германия и Дания. До края на месеца ще бъде преведен на български език и изпратен на заинтересованите биофермери, за да дадат те оценката си за този наръчник. До януари 2014 г. той вече ще отпечатан и на предстоящата на 1 февруари 2014 г. среща ще бъде представен“, информира Албена Симеонова. Наръчникът съдържа пълна информация за една инсталация за био биогаз, сравнителен анализ на различните видове мощности, както и възможностите в отделните държави, участнички в проекта.