Ученето през целия живот от предпоставка за успех се превръща във въпрос на оцеляване. Много от квалифицираните български специалисти, особено в сферата на ИТ, медицина, аграрни науки, редки езици, намират по-добра реализация в чужбина и цели професионални общности у нас застаряват или остават незапълнени, съобщава БТА.
 
На фона на тази тенденция дебатът как българското висшето образование и бизнес да заработят ръка за ръка става все по-належащ. Това коментират ректори и зам.-ректори на университети, които ще участват в кръгла маса "Образованието като кауза и бизнес". Събитието ще бъде част от предстоящата Единадесета световна среща на българските медии, която ще се проведе от 4 до 8 ноември в Атина с организатори Българската телеграфна агенция и Асоциацията на българските медии по света.
 
Младите избират професия според престижа й, не какво ще се търси
 
Кандидат-студентите обикновено се насочват към това, което се търси в момента и рядко избират бъдещата си професия според това какви кадри ще са необходими след четири-пет години. "Затова родителите и младите хора е добре да се вслушват в мнението на университетските преподаватели, които виждат тенденциите в перспектива. Министерството на образованието е необходимо да приоритизира специалностите, за които ще бъдат необходими подготвени кадри след 4-5 години", коментира проф. Димитър Греков, ректор на Аграрния университет в Пловдив.
 
Аграрният университет в Пловдив се стреми да подготвя кадри спрямо конкретните необходимости на бизнеса в близко бъдеще, каквито са например специалистите по информационни технологии в земеделието, по биологично земеделие, аграрно инженерство, декоративно градинарство, аграрен и еко туризъм. Университетът работи в партньорство с някои от най-големите фирми от аграрния и туристическия бизнес и по време на обучението си студентите могат да провеждат стажа там с перспективата за кариерно развитие.
 
В областта на медицинското образование бизнесът проявява интерес към лекарите, медицинските сестри и акушерките и голям брой точно такива специалисти ще бъдат необходими в близко бъдеще, поради масовото напускане на страната на подготвените кадри, изтъква проф. д-р Каролина Любомирова, зам.-ректор по учебната дейност в Медицински университет – София.
 
Българското медицинско образование е признато в Европа и е особено привлекателно и за чуждестранните студенти, защото таксите и средствата за живот у нас са по-ниски, качеството на обучение и практика е много добро и гарантира пълна реализация на пазара на труда след дипломирането, допълва проф. Любомирова.
 
"Бройките не са заети точно в сферите, в които се търсят подготвени кадри. Такива са например редките езици, в това число и всички славянски езици, а търсенето е огромно. Слаб е интересът и към френския и немския език, което също е учудващо", споделя проф. Христо Бонджолов, ректор на Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий.
 
"Има огромен интерес от аутсорсинг фирми, които искат да работят заедно с университета тук на място. Те имат осигурени пазари и работа, а тук намират квалифицирана работна ръка. Това е една възможност, в рамките на следването, нашите студенти да имат практика и да бъдат наети, ако са добри специалисти, веднага след завършването си", коментира той и изтъква, че бизнесът е адаптивен и търси добрите комбинации, предлаганите работни места към момента са около 400, а заетите са малко над 200.
 
"Нашата идея е специалностите да бъдат комбинирани с езиците. Право с два чужди езика и икономика, например, е великолепна подготовка за един млад специалист, излязъл на пазара на труда. Така работата ще търси него, а не той нея", пояснява проф. Бонджолов.
 
Българският бизнес трябва да влага повече в наука
 
"Въпреки съществуващите изключения в повечето сфери, българският бизнес все още не влага значими средства в наука. Българската стопанска камара разработи успешно компетенциите за множество професии, с което създаде представа за това към какво трябва да се насочи висшето образование, но като цяло бизнесът е критично настроен към работата на университетите, обвинявайки ги, че образованието в тях не е достатъчно практическо. И двете страни не са достатъчно активни в сътрудничеството при създаването на нови учебни програми", коментира проф. д-р Людмил Георгиев, заместник-ректор по научноизследователската и международната дейност на Нов български университет (НБУ).
 
"Но ние винаги сме били отворени към сътрудничество с бизнеса. Разработили сме система от практически курсове и сме в очакване да заяви желанието си за съвместно разработване на учебните програми на бъдещето, по които да подготвим необходимите специалисти", казва проф. Георгиев.
 
"Докато паметливият знае много неща, например, и може да цитира Шекспир наизуст, интелигентният човек умее да прави сложни мисловни конструкции като прехвърля знания от една сфера в друга, демонстрира сложна асоциативност", казва проф. д-р Людмил Георгиев, заместник-ректор по научноизследователската и международната дейност на НБУ. Затова освен високата студентска мобилност между различните специалности и възможностите за индивидуализиране на образованието, чрез широка избираемост на програмите, по които се обучават студентите, НБУ създава и алтернативни програми, насочени към бъдещето, които представляват комбинации между информатика, психология, социални науки.
 
За пръв път в човешката история живеем във време, в което възрастните, в много отношения, се учат от по-младите. Досега в нито един етап от човешкото развитие не е имало такава възможност. Но тази огромна промяна остава масово неразбрана", казва проф. Георгиев.
 
"Представата за завършена квалификация отдавна не съществува, и въпреки това, често получилият диплома за висше образование си мисли, че има завършено знание завинаги.
 
"Икономическата действителност налага на много хора да работят по 2-3 неща, и същевременно, да учат непрекъснато. В тяхна услуга организирахме дистанционното и продължаващото образование и обучение. Онези, които учат непрекъснато, се адаптират много по-успешно към съвременния пазар на труда, останалите влошават конкурентноспособността си", допълва проф. Георгиев.
 

 

© 2015 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!