Едрите земеделски производители не проявяват особен интерес към постиженията на българската земеделска наука. Земеделската наука също не проявява сериозен опит да се сближи с тях. Констатацията е на експерти от бизнес-научния свет към МЗХ, разработили Стратегията за устойчиво развитие на агросектора в периода 2014-2020.

Изцяло вносни са земеделските машини, торовете, инсектицидите и пестицидите, както и част от консултантските услуги, които земеделските производители използват.

До 2002 г. българските семена от пшеница, памук, фасул и леща са заемали 100% от площите, тези на слънчогледа и ечемика – 80%, царевицата – 65%  Данните към момента, публикувани в Стратегията, сочат значително намаление на площите, заети с български култури: пшеница – 85%, царевица и ечемик 40-50%, слънчоглед - 10-15%.

Кооперациите, дребните и средни фермери, както и много малка част от едрите земеделци са единствените, които разчитат на семена от сортове на българската селекция.

По-голямата част от семената при зеленчуковите култури (95-100%), овощния посадъчен материал (85 – 90 %), лозовия посадъчен материал , с изключение на десертните сортове (60 – 70%) са вносни. Подобна е ситуацията и при фуражните култури и производството на фураж.
 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!