В работната програма на „Хоризонт Европа“ за 2023 - 2024 г. са предвидени действия за подпомагане и засилване на международните инициативи в областта на енергията от възобновяеми източници, продоволствените системи, световното здравеопазване, наблюденията на околната среда и др.

Това е темата, която ви представяме в 282 брой на рубриката „Агроиновации“, която Agri.bg реализира със съдействието на Институт за агростратегии и иновации.

Европейската комисия официално прие основната работна програма на „Хоризонт Европа“ за 2023 – 2024 г., по която с около 13,5 млрд. евро ще бъдат подпомогнати европейските научни сътрудници и иноватори, които търсят решения за екологичните, енергийните, цифровите и геополитическите предизвикателства.

Финансирането е част от по-мащабната програма на ЕС за научни изследвания и иновации в размер на 95,5 млрд. евро – „Хоризонт Европа“. Целта му е да се ускори постигането на климатичните цели на ЕС, повишаването на енергийната устойчивост и разработването на възлови цифрови технологии. То ще подкрепя и целеви действия в подкрепа на Украйна, за повишаване на икономическата устойчивост и за стабилното възстановяване от пандемията от COVID-19. С цел усъвършенстване на европейската екосистема на научните изследвания и иновациите ще се финансират проекти във връзка с участието на научни сътрудници и иноватори на мероприятия в Европа, с мобилността, както и с изграждането на свръхсъвременни научноизследователски инфраструктури. 

Около 5,67 млрд. евро (над 42 % от бюджета на работната програма) са заделени за постигането на основните климатични цели, за намирането на напредничави решения за намаляване на емисиите на парникови газове и за приспособяването към климатичните изменения. За подпомагане на биоразнообразието са заделени 1,67 млрд. евро. 
С над 4,5 млрд. евро ще се финансира цифровизацията на ЕС и в частност – разработването на възлови цифрови технологии и внедряването им във всекидневието.В изпълнение на плана „REPowerEU“, почти 970 млн. евро ще се инвестират в прехода към чиста енергия и повишаване на енергийната независимост на Европа от ненадеждни доставчици и изкопаеми горива с нестабилни цени. 

В работната програма за 2023 г. по линия на NextGeneration EU са предвидени над 1 млрд. евро за социално-икономическото възстановяване на Европа от пандемията от COVID-19. 

Предвидени са и 336 млн. евро за научни изследвания и иновации, насочени към подобряване на подготвеността при пандемии и на реагирането на извънредни здравни ситуации. Такова финансиране е съобразено с целите на Европейския орган за подготвеност и реакция при извънредни здравни ситуации (HERA). 
С цел да се укрепи устойчивостта на ЕС ще бъдат подпомогнати възлови инфраструктури за борба с физическите заплахи и киберзаплахите. 

През 2023 г. за петте мисии на ЕС са предвидени над 600 млн. евро. По тази линия ще се подпомагат научно-изследователски и иновационни проекти за подобряване на подготвеността на местните и регионалните власти за посрещане на климатичните предизвикателства, за възстановяване на най-малко 25 000 км свободно течащи реки, за наблюдение на почвите, за оптимизиране на минималната инвазивност на интервенциите за диагностициране на раковите заболявания и др. Също така със 100 града ще бъдат сключени „климатични договори“. 

Комисията се надява мисиите да мобилизират финансиране от други източници, за да се достигне в края на 2023 г. общо равнище на инвестиции, което надвишава инвестициите на „Хоризонт Европа“.

Днес прилагането на торове за земеделскитекултури се основава главно на изчисления, оценки и препоръки, а не на анализи на действителното търсене на почвата и растенията. 

Произтичащото от това прекомерно торене има съществени недостатъци: земеделските стопани страдат от намалени добиви и ненужни разходи за торове, подпочвените води са замърсени, повърхностните водни тела са нарушени, парникови газове се отделят от почвите и ограничените ресурси на естествени торове са изчерпани. 

Изчислено е, че до 35% от прилагания тор може да бъде спестен, ако съществува метод за бързо и лесно определяне на потребността от тор.

Австрийска малка компания, специализирана в разработването на иновативни продукти в областта на селскостопанския мониторинг и прецизното земеделие, разработи MobiLab, сензор lab-on-a-chip за бързо определяне на място на концентрациите на най-важните хранителни вещества за растенията (амоняк, нитрат, фосфат и калий) в почвата, въз основа на резултатите от наградения проект на ЕС OPTIFERT. 

MobiLab ще позволи на фермерите да определят нуждите от торове на своите полета само за няколко минути и без нужда от специални познания. Правилното функциониране и големият потенциал на технологията са доказани, но са необходими по-нататъшни технологични разработки, както и финализиране на концепция за комерсиализация, за да се постигне пазарен пробив. 

Въз основа на резултатите първата фаза на проекта ще бъдат предприети всички необходими стъпки за успешно пазарно въвеждане на системата MobiLab.

Сензорът за хранителни вещества MobiLab ще помогне на европейските фермери да спестят до 35% от прилагания от тях тор, което води до общи потенциални годишни спестявания до 6 млрд. € на ниво ЕС. В същото време компанията ще може значително да нарасне по отношение на оборота, печалбата и служителите и да разшири още повече водещата си позиция на световния пазар за продукти за прецизно земеделие.

282 брой на рубриката „Агроиновации“, която Agri.bg реализира със съдействието на Институт за агростратегии и иновации е разработена по материали на Европейската комисия и e предоставена като част от информационната кампания „Иновациите – винаги на мода!