Дребните фермери произвеждат храна за 70% от жителите на земята. И въпреки това, те са сред най-бедните представители на човечеството, и се тревождат за собствената си прехрана.

За да се подобри тяхното положение, добивите им могат да се увеличат чрез алтернативни селскостопански практики.

Допълнително, това би подсигурило по-обилни реколти за все по-бързо растящото глобално население. Според International Food Policy Research Institute, истината е, че за да оцелеем, трябва да произвеждаме все повече, и то с по-малко ресурси.

Надеждите на редица експерти са насочени към агроекологията – земеделски подход, който имитира естествените екосистеми. Тези методи вече са изпробвани от дребни фермери в Африка, и те се хвалят с повече от двоен ръст на добивите за период между три и десет години, съобщава ООН. А това е само един от плюсовете на агроекологията. Отделно, тя подобрява почвата, адаптирана е към климатичните промени, и изисква по-малки вложения от страна на производителя.

За разлика от агроекологията, конвенционалните селскостопански практики, се характеризират със засяване на една единствена култура година след година, както и с използването на синтетични торове. Изискванията, от гледна точка на вложен капитал и нужда от вода, горива и площи, са огромни. И не на последно място - прилаганите до момента методи застрашават бъдещите добиви, като накърняват биоразнообразието и засилват деградацията на околната среда.

Пермакултурата е обещаваща земеделска система, що се отнася до въвеждането на агроекологията. Тя е разбаботена в Австралия през 70-те години на миналия век, и на практика представлява огранични биодиферсифицирани ферми, които използват техники като интеркропинг (паралелно отглеждане на различни култури), засаждане на многогодишни растения, и управление на отпадъците.

Дизайнът на тези системи се основава на няколко основни принципа.

Първо – по-ефективно рециклиране на биомасата и оптимизация на подхранването на почвата.
Второ – осигуряване на по-добри условия за засяваните култури чрез системно управление на органичните отпадъци и повишаване на биотичната активност на почвата.
Трето – минимизиране на загубите, дължащи се на прекомерна слънчева радиация, въздух или вода, чрез засяване на по-ниски растения редом с основната култура, като различни видове треви.
Четвърто – агроекологията разчита на генетичната диверсификация, за разлика от конвенционалните практики.
Пето – от ключово значение са взаимодействието и синергизмът между отделните компоненти.

Затруднението идва оттам, че прилагането на тези принципи варира във всяка отделна ферма, в зависимост от нейното разположение, ресурси и дори – пазар. Крайната цел е да се постигне една балансирана мини екологична система, която имитира структурата и начина на действие на естествената среда.

Агроекологията е доказала ефективността си чрез редица проекти – от средство за осигуряване на разнообразна, калорична и здравословна храна на сираци и болни от СПИН, до алтернативен поминък на ветерани от войните или в региони, пострадали от цунами.

Пермакултурата се състои от прости, и предимно безплатни техники, и учи фермерите как да постигат целите си с почти нулеви инвестиции. Един дребен пример – Франсис, млад фермер от Малави, подобрява качеството на питейна вода на семейството си, като пренасочва използваната в банята вода към лехите, вместо към кладенеца. Агроекологичните програми целят да обучат дребните селскостопански производители да търсят именно такива прости и лесни за изпълнение решения.

Има обаче причини пермакултурата да не е широко въвеждана, или дори обмисляна като вариант.
Първо – по дефиниция, става въпрос за инициативи от малък мащаб, така че е лесно те да останат незабелязани.
Второ – изисква специфичен дизайн, и практиките трудно се пренасят буквално от една ферма към друга. Отделно, тя влиза в разрез с образователните програми на правителства и неправителствени организации, които обучават фермерите на коренно различните конвенционални техники.
Трето – цари скептицизъм относно шанса хората да успеят да се прехранят чрез малките органични ферми, изискващи много труд от страна на фермера. Тъй като разработваните проекти са от минимален мащаб, академичните среди просто ги подминават, а корпорациите не виждат в тях евентуален източник на печалби, за да вложат средства по-задълбочено проучване или развитие.

Така пермакултурата остава с погрешната присъда на идеалистична и непрактична система, коментира Абигейл Конрад, професор в Американския университет във Вашингтон.
 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!