Читатели отговориха с остри реакции на предложението на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) държавата да разпореди трайно безработните у нас да полагат задължително 14 дни труд в селското стопанство - в условията на извънредно положение за ограничаване на разпространението на коронавируса.

Искане: Задължителен земеделски труд за безбработни

Тази идея напомни на някои от участниците във виртуалната дискусия за времената на тоталитарното управление преди 10 ноември 1989 г., когато бригадите в помощ на селското стопанство бяха задължителни, а отклоняването от тях се наказваше.

„Всеки започна да иска всякакви абсурди. Да накараш някой насила да работи на полето, това вече си е чисто робство“, смята читател. „Мирише на диктатура“, коментира друг.

Не липсват и по-остри позиции: „Това със задължителния труд е абсолютна глупост. Кой нормален работодател ще остави работници, дето са накарани насила да работят, да му върлуват из нивите/градините? В най-добрия случай въпросните хора ще симулират работа и ще му губят времето, в най-лошия случай ще му съсипят растенията и инвентара. Мерси, но няма нужда!“ 

За някои читатели предложението е повод за по-широк поглед към създалата се ситуация.

„Сега е моментът министърката да осъзнае какъв шанс се отваря пред земеделското министерсво. Никакви изпращания на хора в чужбина на гурбет. Насърчаване на земеделските производители с една програма. Ограничаване на вноса на всякакви боклуци от чужбина и региона. Домати, краставици и т. н. България се е хранила сама и е изнасяла преди години. Трябва да спрат да гледат лесните пари от тирове, които влизат във страната, а да гледат хората как работят със съвест и получават добро възнаграждение. Само земеделието ще ни спаси от всички бедствия.“

Част от коментаторите виждат решение на проблемите с работната ръка при самите стопани. „Да си увеличат плащанията към работниците“, съветва читател.

Според друг: „Като започнат да плащат по 20 лв. на час, ще има много желаещи за земеделска работа. За тежкия труд на полето, това е реалната цена.“

В своя официална позиция СДС се обърна към АЗПБ с думите: „Идеята ви напомня за бригадирското движение“. 

Ето какво изтъкват още от СДС:

В тези тежки дни има особена чуваемост и чувствителност към идеите, свързани с хората, които остават без препитание.

По повод искането на АЗПБ всички регистрирани безработни заради кризата да полагат 14 – дневен задължителен труд в селското стопанство, напомняме:

    •  Регистрираните безработни са плащали своите осигуровки и по закон имат право на обезщетение без допълнителни условия;

    •  Полагането на задължителен труд от свободни граждани в свободна, демократична, пазарна държава, е недопустимо. Тази идея напомня за трудовите лагери и бригадирското движение по времето на комунизма;

    •  В момент, когато обществото ни трябва да бъде по-солидарно отвсякога, с грижа към изпадналите в беда наши сънародници, такива предложения поставят хората, останали без препитание, в унизителната ситуация да заслужат нещо, което им се полага по право.

Добре е всички да се въздържаме от подобни непазарни и екзотични предложения в бъдеще. Вместо това браншовете, нуждаeщи се от допълнителна работна ръка, да помислят за механизми, които ще привлекат и мотивират необходимите им хора.

За предстоящия земеделски сезон вероятно ще има достатъчно работници, предвид масовите съкращения в някои сектори.

В. „Сега“: „Пред нас са блеснали житата или реколтата като повинност“

„Асоциацията на земеделските производители постави абсурдни искания към българите, които отиват да работят в чужбина, и към местните безработни“, коментира в. „Сега“.

За предложението на АЗПБ „да не бъдат допускани обратно в страната, докато не приключат извънредните мерки – както в съответната държава-приемник, така и в България“ анализът е категоричен: такава мярка е противоконституционна. Свободният достъп до територията на Р. България е фундаментално право на българските граждани. То не е засегнато от ограничаването на движението по смисъла на новоприетия Закон за извънредното положение.

Ето още някои от аргументите в анализа на в. „Сега“:

Освен риска от заразяване, свързан с пътуването на български граждани „на гурбет“, асоциацията вижда опасност за самото българско земеделие и към момента предлага две кризисни мерки в полза на сектора, като и двете са в различна степен проблематични.

Първата е т. нар. специален режим на карантина за работниците, така че да могат да продължат да работят при специални условия, определени и подсигурени от работодателя. Предложението е фокусирано върху служебен транспорт и правила за дезинфекция, чиито пaраметри обаче на този етап не са изрично фиксирани. 

Втората кризисна мярка, която АЗПБ предлага, е задължителен 14-дневен труд в селското стопанство за трайно безработните. Земеделските производители са предложили на министър Танева регистрираните в бюрата по труда да полагат „обществено полезен труд“. 

От една страна, „обществено полезен труд“ е израз, който се използва и в наказателното право и затова употребата му е проблематична, тъй като негласно имплицира вина. От друга, за да бъде трудът обществено полезен, продукцията или печалбата от нея трябва да отиват при обществото. Не става ясно как това би могло да се случва тук. Означава ли, че при полагането на такъв труд членовете на АЗПБ се отказват от печалба? Дали по този начин ще се произвеждат храни за социално слабите или пострадалите от кризата? Или приходите от тези продукти по някакъв начин ще бъдат вложени в дейност, полезна за цялото общество? 

Не може да се отрече, че има отношение между факта, че хиляди българи ежедневно се регистрират на трудовата борса, и това, че са необходими кадри в сферата на земеделието. С други думи, в България действително са налични незаети работни места. 

Нека тогава ясно да си зададем въпроса: защо работниците биха предпочели да оберат реколтата на Западна Европа, въпреки всички рискове от евентуално пътуване в момента, в това число и да останат изолирани на чуждо място без препитание? Ако условията, предлагани от нашите земеделски производители, са достатъчно привлекателни, то не би ли било достатъчно просто да обявят работните места в Агенцията по заетостта?

Колкото и да е полезно за земеделието ни, това, което безработните биха правили, не е „да помагат в земеделските стопанства“. То е работа и земеделските производители трябва да го наричат така. Ако искат от държавата да насочи кадри към сектора им, не бива да обвързват това с полагащите се обезщетения за безработица. В случая те отправят искането си в качеството на частни работодатели, тоест не може да става и дума за някаква повинност. Все пак дори чуждестранните им колеги гледат на българските работници като наети. 

 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Синдикати искат базов доход и 60:40 за земеделието

Васил Грудев: Няма да се прекратяват забавени проекти заради коронавируса

В парламента: Облекчени трудови договори за земеделците