Много от каменистите площи в Бургаско се превръщат в плодородни ниви, благодарение на новите машини, разказва пред Агри.БГ Илия Проданов, зърнопроизводител от района и председател на Съюза на зърнопроизводителите „Маркели“.

В Бургаско вече има засят слънчоглед, но на песъчливи почви

В последно време земеделците се надпреварват с климатичните особености, за да запазят реколтата си. Резултат от търсенето на нови решения е превръщането на запустелите каменисти площи в благодатни за отглеждане на слънчоглед.

„Това е една нова тенденция. Каменистите места се обработват с новите машини, които са с продълбочители с хидравлична защита, успяхме да разбием камъните и скалите в дълбочина. Там слънчогледът се развива много добре, защото има много кислород в каменистите почви”, заявява Проданов и пояснява: 

Между порите в скалистите почви влизат кислород и микроорганизми по-дълбоко, което позволява на корените да се развиват по-добре. 

По думите му в района вече има редица такива превърнати в обработваеми площи. Проблемът при тях е, че често напролет не може да се влезе, защото е много влажно и тракторите потъват. В година като тази, влагата е дотолкова, че да има влага и те са идеални за слънчоглед сега, смята зърнопроизводителят.

В Бургаско някои стопани вече засяха слънчогледа си, информира Проданов, но повечето от площите им са с песъчливи почви, а не черноземни. Винаги температурата на чернозема е по-ниска от тази на пясъка, той по-бавно се затопля. От друга страна, първият по-дълго време задържа влагата. 

Но наред с похвалните факти за развитие и иновативност в сектора, има и един друг факт, който обаче е тъжен, подчертава Илия Проданов:

„В Карнобат вече има трима колеги, които си продават целия бизнес. Поне 30 още се чудят как да оцелеят. Много от зърнопроизводителите по принуда минаха на No-Till, защото просто инвестицията е много по-малка, а не защото е по-печелившо. Голям процент от колегите не засяха нищо наесен, защото нямат пари. Ние поискахме един de minimis, а те ни хвърлиха прах в очите. Какво са три лева?!- Осем килограма пшеница. Една комбайна ръси пет de minimis-а“.

Доброто земеделие, както стана ясно, се прави с добри машини. „Секторът много се разви и модернизира преди години, за разлика от други сектори. Но нали тези машини се сменят след 5-7 години - как това ще се осъществи при тези условия?“, коментира зърнопроизодителят и е категоричен:

Не мисля, че ще бъде успешен приема по инвестиционните мерки за зърнопроизводителите. Едва ли ще достигнем точките. 

По думите му пак се тръгва по пътя „да кажем какво ще направим, за да вземем точки, а не да си направим нещата такива, каквито са ни нужни.“ Той дава пример с това, че Напоителни системи в Бургас например няма, вода не могат да му доставят. Реално земеделецът трябва да мисли как да събира едни точки за какво ли не, а крайната му цел всъщност е да си купи един трактор.

"Няма зърнопроизводител в България, който да е взел пари по 4.1 през последния програмен период, и да си е купил трактор", казва за финал Илия Проданов.