Добиването на трюфели е скъп бизнес, който държавата се опитва да изсветли. Подготвеният Закон за трюфелите, който е на обществено обсъждане до 29 декември, доведе до остър сблъсък на интереси, а ние, медиите, се превърнахме неволно в тяхна арена.

Култивирането на трюфели – ниша за милиони левове

От една страна, е Асоциация на производителите на култивирани трюфели в България, чието становище вече публикувахме. Според тях има редица спорни моменти, които следва да се изчистят. От друга страна, са Национална федерация на ловците на трюфели в България и Национален съюз на българските ловци на трюфели. 

В контраписмото на ловците се посочва, че в работната група, която е мъдрила закона една година, е имало представители на 4 браншови организации. Сред тях обаче не е била асоциацията на производителите, която твърди, че не е била поканена, а ловците контрират с твърдението, че тя просто не е изявила желание.

Но нека оставим настрана личните нападки, тъй като истината обикновено е някъде по средата, и нека се съсредоточим върху обосновката на ловците защо проектозаконът е замислен в правилната посока:

1. Без „таван“ на добива на трюфели от 20 кг/дка всеки недобросъвестен търговец, който има плантация, може да купува трюфели от нелегитимни ловци и да ги легализира като добити от насажденията си. Всички факти и мнения, включително на външни експерти, са, че добивът от декар варира между 4 и 15 кг, посочват браншовите организации.

2. Обвързаността на плантациите с календара за добив и търговия е задължителна, както е и в Италия. Целта е да не се допуска нерегламентиран добив на диворастящ трюфел и реализирането му през плантациите, обясняват ловците.

3. Регистрирането на електронен превозен билет ще контролира продаденото количество трюфели. Като се съпостави с добива, обявен от плантацията, се вижда дали има разлика в количествата. Целта е да няма злоупотреби и да се спре незаконното изкупуване от нерегламентирани ловци на трюфели. Така се губи възможността див трюфел да се предлага на пазара като култивиран, твърдят браншовиците.

За финал ловците на трюфели посочват, че техните разходи са идентични на култиваторите, от което следва, че режимите също трябва да са еднакви – регистрация, контрол, санкции при злоупотреби и неспазване на календара и закона като цяло.