До 29 декември продължава общественото обсъждане на първия Закон за трюфелите у нас. От Асоциация на производителите на култивирани трюфели в България вече излязоха с официалното си становище, в което обясняват защо са притеснени и разочаровани от предложенията на земеделското министерство.

Култивирането на трюфели – ниша за милиони левове

Оказва се, че в подготовката и работния етап на проектозакона не са участвали членове на асоциацията – производители и собственици на градини с трюфелни насаждения. 

„Градините едва сега прохождат, а направените изводи в проектозакона, в частта за култивираните трюфели, са хипотетични и не са основани на научни доказателства или установени добри практики в страни, членки на ЕС“, твърдят производителите.

Ето защо те дават конкретни препоръки и коментари с надеждата, че част от текстовете ще бъдат коригирани. 

1. Да отпадне изискването за задължителна регистрация на лицата, които култивират трюфели, като земеделски производители. Мотивът на производителите е, че минават години в очакване на първите плодове и в първите години младите градини не генерират никакви приходи.

2. Предложената норма за добив от максимум 20 кг/дка е без правна обосновка, твърдят производителите. По техни думи в нито една европейска или световна дестинация не съществува подобно ограничение, дори напротив – има механизми за насърчаване на по-висок добив.

3. Срокът за добив в частните градини да не се съпоставя с лова на диворастящи трюфели. Предложените срокове за добив на култивирани трюфели не са съобразени с жизнения цикъл на неприятелите, обосновават се от Асоциацията и добавят, че за производството са важни целостта, ароматът и формата на култивираните трюфели. 

4. Производителите считат, че няма логична връзка в глава пета в проектозакона, в която се казва, че заявление за регистрация се подава в БАБХ. Те имат съмнения и около неясните бъдещи норми, изисквания и правила, които ще бъдат изготвени в бъдеще.

5. От асоциацията не виждат смисъл в задължителното издаване на превозни билети, които да придружават изкупените трюфели. Според тях това нарушава принципа на ЕС за свободно движение на стоки, услуги, хора и капитали.

6. Производителите определят като груба намеса във вътрешните правила глава седма, който засяга браншовите организации. Те са убедени, че тя противоречи на конституционния принцип за свободно сдружаване, приписва неясни отговорности към сдруженията и противоречи на закона за юридическите лица с нестопанска цел.

7. Неясни за Асоциацията са и мотивите за въвеждането на публичен регистър, задължителното членство в съсловна организация и задължителното членство на всяка съсловна организация в национална браншова организация.

Като цяло производителите държат на идеята за справедлив и гъвкав закон и на подкрепата за бранша, с помощта на които производството на култивирани трюфели би могло да се наложи като съвременен отрасъл на земеделието.