Едва ли е изненада, че месец август носи още повече жега и още по-малко дъжд. Миналата година по това време планираните проверки в стопанствата се правеха само до 10:00 часа, а други направо бяха отложени заради високите температури. 

Явор Гечев е новият служебен министър на земеделието

Засега няма сигнали подобно ограничение да бъде наложено отново, но това съвсем не означава, че положението с пашата на животните е розово. Напротив, пасищата отдавна са заприличали на пустиня, за което допринасят не само климатичните аномалии, а и строгите правила за поддържане на площите в допустими за подпомагане.

„Който има дерета и храсталаци около фермата си, е голям късметлия! Защото пасищата, вече почистени, са пустиня, която не става за нищо. Даже змии и таралежи няма, защото всичко е окосено, мулчирано и изсъхнало“, коментира читател на Агри.БГ под предишния ни материал по темата.

Негов колега е убеден, че ако едно пасище се ползва по предназначение, няма нужда да влиза машина и да съсипва всичко. Освен че животните се лишават от храна, това е безсмислено харчене на пари за нафта, замърсяване на околната среда и създаване на предпоставки за пожари.

„Голяма глупост е да изхвърляш храната на животните при тази суша. Храстът се яде. Под него е сянка и има зелена трева. Другото е лунен пейзаж. Дано управляващите да помислят и да решат, за да не стават пасищата летища. Не сме Белгия или Швейцария – там е влажно и вали, пасищата са зелени и сочни. Тук поредни три години суша и недоимък за животните. Подхранваме със запасите за зимата“, обяснява животновъд.

За съжаление, когато проверяващите дойдат на терен, не питат какво ще пасат животните, а държат да е изчистено и да няма храсти под 100 квадрата. Но проблемът не е в проверяващите, а в Наредба № 2 от 26 март 2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки. Затова стопани предлагат вместо да се броят дървета и храсти, да се търсят следи от паша. 

„Освен тор и пътеки, по които можеш да ходиш прав, върховете на храстите са прогризани и където има вкусна трева (детелини и други бобови), е остъргано до земята. Дръвчетата без бодли се ползват за чесало и са с обелени кори и пречупени. Сенките под големите дървета са отъпкани и осрани на харман. Нищо живо и зелено няма под тях. След няколко години ползване за сянка дървото изсъхва. Така добитъкът сам поддържа пасищата си да не се превръщат в гора или храсталак“, обяснява фермерът Пламен Якимов от Ловешко в социалните мрежи.

От прецизиране на правилата, така че пасищата да не приличат на лунен пейзаж, интерес имат също пчелари, ловци, природозащитни организации. Сега, след като стана ясно, че за служебен министър на земеделието е избран Явор Гечев, който миналата година по това време беше служебен зам.-министър и проблемите на стопаните не са му далечни, може би има надежда нещо да се промени.